В Италия производството на атомна енергия беше отхвърлено два пъти чрез референдуми. Първият референдум беше през 1987 година, когато италианците казаха не и четирите атомни централи в страната преустановиха дейността си. Второто народно допитване се проведе през юни 2011 година. Това се наложи заради желанието на правителството на Силвио Берлускони да се строят нови централи въпреки инцидента във Фукушима. Италианците отново казаха не на ядрената енергетика, като основните им доводи бяха, че тя е скъпа и опасна.
Геологът Марио Тоци обясни виждането си по въпроса:
Не може да се има доверие на ядрената енергия, защото не съществуват сигурни АЕЦ и когато се случи авария, то това произшествие засяга цялата Земя.Не може да се има доверие на ядрената енергия, защото тя струва скъпо дори на индустриална страна като Италия. Не може да се има доверие на ядрената енергия заради опасните отпадъчни продукти. Не се намира лесно място за една нова сигурна централа, ако изобщо може да се гарантира каквато и да било сигурност. Не може да се има доверие и защото технологията, колкото и да е нова, до построяването на АЕЦ е вече стара, а уранът е продукт, обречен на изчерпване. Освен че АЕЦ са опасни,като цяло, произведената енергия от тях е много скъпа.
Доскорошният шеф на парламентарната комисия за околната среда Ермете Реалачи коментира:
Построените в миналото АЕЦ бяха грешка за Италия, в смисъл, че ядрената енергия ще намали цената на тока. Вярно е точно обратното: строежите на АЕЦ на Запад спряха, защото са много скъпи. Ако трябва да дадем за пример само две такива - една във Франция и една във Финландия с френска технологи. Оказа се, че във Финландия не могат да се спазят сроковете, с което оскъпяването достигна 70%. Освен това, тук в Италия, само превръщането на реактивните остатъчни продукти от спрените АЕЦ в инертни отпадъци струва годишно 400 милиона евро. В смисъл, че ядрената енергия е товар за държавната хазна и за джоба на потребителя. Освен, че в Италия бе направен повторен опит за подновяването на атомната енергия, такава тенденция има и на други места в Европа. Смятам, че тази идея е по-скоро свързана с финансиране с определени интереси, без да се дава сметка за потърпевшия потребител и околната среда. Това е недопустимо.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
