Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
От 1 януари 2014 година никоя страна-членка не може да налага ограничения върху свободното движение на български и румънски работници. Свободното движение на работници е основен принцип на ЕС и на единния ни пазар и изключения могат да бъдат допуснати само за ограничени периоди от време, например при присъединяването на нови страни. За България и Румъния тези периоди изтичат с изтичането на настоящата година. Това каза говорителят на комисаря по заетостта и социалната политика Ласло Андор - Джонатан Тод в интервю за предаването "Събота 150".
На въпрос как ЕК гледа на идеите лансирани от Великобритания и Холандия съответно за по-скъпи лични документи или специални договори за желаещите да живеят и работят на нейна територия Тод обясни: ЕК засега не е получила никаква информация от Великобритания, Холандия или която и да е друга страна за подобни намерения. Що се отнася до великобританската идея мога да кажа, че според европейското законодателство наистина всяка страна има право да изисква от гражданите на ЕС документ за регистрация. Те обаче не трябва да струват на чуждите граждани повече, отколкото струват личните документи на нейните собствени граждани. Важно е да се подчертае, че тези сертификати не са разрешителни за пребиваване, те не дават на гражданите на ЕС правото да живеят в друга страна-членка. За всички тях това право е гарантирано от европейските закони и е зависи от издаване на един или друг документ. Според европейското законодателство никоя страна-членка не може да изисква от гражданите на друга страна-членка подобна регистрация като условие за достъп до системата за социална сигурност.
Не може някой просто да се появи в дадена страна и да започне да получава социални плащания. Той може да остане в друга държава повече от три месеца само ако работи или има достатъчно финансови средства, за да не е в тежест на приемащата страна. Така че, ако някой няма работа и средства да се издържа той така или иначе няма право да остане в съответната държава повече от три месеца, поясни Тод.
Ако някоя от страните-членки не прилага европейското законодателство ще започне обичайната процедура при не спазване на законодателството, беше категоричен Джонатан Тод.