Въпросът влезе в дневния ред на Комисията по предложение на няколко страни - членки, които през миналата година се оплакаха от неочаквано висок брой молби за убежище, основно от граждани на страни от Западните Балкани. Ако тази тенденция продължи, засегнатите страни могат да поискат възобновяване на визите, а Европейската комисия да прецени колко държави от Съюза са засегнати от мигрантския поток, включително и по отношение на тяхната вътрешна сигурност. Еврокомисията може да възстанови визовия режим за срок от една година, но само със съгласието на Европейския парламент. Възобновяването на визите може да засегне отделна държава извън Евросъюза, като в случай, че нейните граждани продължават да създават проблеми, Комисията може да постави тази държава от "положителния" в "отрицателния" визов списък, т.е. да отнеме трайно възможността за безвизово пътуване до Европейския съюз на нейните граждани. И затова обаче е нужно съгласието на Европейския парламент на Съвета на Евопейския съюз.
Още преди пълноправното си членство в Евросъюза, Хърватия ще избере своите представители в Европейския парламент. Пред "Франс прес" президентът Иво Йосипович коментира, че насрочените за 14-и април избори са от „огромна символична важност" за хърватските граждани. Хърватите трябва да изберат 12 евродепутати, с доста кратък мандат, тъй като през 2014-а г. ще има нови избори за Европейски парламент. Хърватия ще е втората от шестте страни от бивша Югославия, която влиза в Европейски съюз. Преди нея беше Словения, която се присъедини към Съюза през 2004-а г.
Основните моменти от първата в Хърватия кампания за Европарламента коментира Аделина Марини, главен редактор на euinside - медиа, изцяло посветена на събитията и темите, свързани с Европейския съюз, Балканите, глобалната политика и мястото на България в тях.
Интервюто на Силвия Великова с Аделина Марини можете да чуете от звуковия файл.
