Старите навици много трудно се преодоляват. В предизборната кампания ще се срещнем с това, което вече сме виждали и преживявали. Във всички случаи ще бъде така с нюанси, които ще бъдат конюнктурно нови – тези нюанси, които в някакъв смисъл продиктува улицата. Тя въведе нови страхове, създаде определен стрес за политическия елит. Това, което наблюдаваме, е опитът му той да се съобрази с настояванията на тази улица. Това коментира в предаването "От петък до петък" д-р Николай Михайлов. Той подчерта, че в началото на кампанията президентът призова партиите да се вслушат в това, което суверенът иска. Според него този ход означава тласък по посока на един допълнителен популизъм.
Да се намери центърът е изключително трудно в тази акробатика. Нищо по-лесно обаче да се симулира загриженост. Впрочем това е елемент от политическия занаят. /.../ В предизборна кампания лидерите функционират като шутове на суверена. Те го забавляват, угаждат му от всяка гледна точка, ласкаят неговия слух и строго погледнато се държат като полувменяеми. Партии, които едва-едва могат да разчитат да прескочат тази прословута 4-процентова бариера, се натоварват с ангажимента, със силата, преписват си тази сила да могат да изведат България от нейната фундаментална икономическа, политическа и даже духовна криза. Това е комично само по себе си.
Тези избори са важни, но в някакъв смисъл от изборния резултат не зависи формата на управление, не зависи съдбата даже на това, което следва след деня на изборите, защото от всяка гледна точка това, което следва, е едно коалиционно управление, партийно по същество, под прикритие на някаква програмна вероятно формула, която трябва да набави допълнително на тези участващи в управлението партии легитимност от гледна точка на протестиращото мнозинство, защото то участва на този етап като една велика закана срещу политическия елит.
Д-р Михайлов коментира и предложението на левицата за Пламен Орешарски като премиер: Той не е ляв човек по никакъв начин, което означава, че лявата партия панически се е разопаковала от гледна точка на своята лява идентичност. Тя не желае нейният претендент за премиерския пост да я обозначава исторически и символически. Това – г-н Станишев да се оттегли от позицията на претендент да управлява страната и да връчи тази тегоба на лицето, което идва от управлението на Костов – е просто своеобразна перверзия отляво и означава, че тази политическа сила е в, да не кажа, паника да не й се наложи наистина да поеме управлението на страната, а ако й се наложи – да го отнесе горкият Орешарски. Бойко Борисов също има реторика в лява посока. Това означава, че тези основни претенденти наистина живеят не в хоризонта на бъдещето, а на хоризонта на улицата.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
