Мисля, че причините Гуантанамо все още да не е затворен са главно политически. Има някои пречки за затварянето му веднага, но, със сигурност, президентът и министърът на отбраната на САЩ могат да преместят оттам 86 арестанти, които вече са получили препоръка за прехвърляне. Гладната стачка, която се провежда в момента в гуантанамо разкрива пред обществото колко отчаяни са в момента тези мъже и колко предадени се чувстват.
Това каза за предаването "Събота 150" по "Хоризонт" Андреа Пресоу, зачитник на човешките права и член на Human Rights Watch:
Много от тях могат да се приберат в родните си страни. Проблем има с 56 затворници, които са от Йемен. След като през 2009 г. беше предотвратен опит за атентат по Коледа в САЩ, администрацията на Обама заяви, че нито един затворник от Йемен няма да бъде пуснат обратно в родината. Това фактически означава, че гражданите от Йемен, които в продължение на 12 г. незаконно са задържани от американските власти, не могат да се върнат, защото други техни сънародници са направили нещо нередно. Това е шокиращо. Правителството на САЩ изобщо не трябваше да предприема тази политика. Има и други затворници, които не могат да се завърнат в родината, защото там има риск за живота им. Те трябва да бъдат настанени другаде. Това вече се случи с голям брой задържани по време на администрацията на Буш и Обама, но, за да се довърши процесът, трябва политическа воля.
Според Пресоу затворниците от Гуантанамо не трябва да се прехвърлят в трети страни:
Повечето от тези мъже ще се приберат в по родните си места. Не става въпрос да се убеждават други държави да помагат в решаването на този американски проблем. В случая с Йемен има 56 души, които са получили одобрение за прехвърляне. Президентът на Йемен също потвърди, че иска тяхното завръщане. Разбира се, САЩ настояват за различни мерки за сигурност, както се случи при освобождаването на други затворници. Това е постижимо и е напълно възможно, в случай че американският президент иска да закрие Гуантанамо.
Тя коментира и позицията на ЦРУ и други агенции по сигурността, че разпитите на затворниците там са по-важни от мисиите с безпилотен самолет например:
Администрацията на Обама нареди междуведомствен преглед на затворниците, което означава че ЦРУ и другите разузнавателни агенции са спомогнали са спомогнали за решението за освобождаване на 86 мъже. Службите за сигурност са дали своето одобрение и няма причина тези хора да не се завърнат по домовете си. Що се отнася до по-общата теза, че е по-добре хората да бъдат разпитвани, отколкото убивани, реалността е съвсем друга. В повечето случаи, когато САЩ провеждат целенасочени операции за елиминирането на терористи, залавянето изобщо не е приоритет. Говоря за някои райони на Пакистан. Там изборът не е между убийство или арест, а между това дали хората да бъдат убити или не.
Пресоу коментира и изчезването на секретни документи, което забавя закриването на затвора:
Липсата на секретни документи е още едно доказателство защо не се създават изцяло нови съдебни институции. Военните трибунали са нови, неопитни и очевидно ненадеждни. Изчезването на документите може да е по-скоро технически проблем, но достатъчен за върховния съд на САЩ да преразгледа създадената система и да отхвърли евентуалните присъди, които ще издадат тези трибунали. Има и международни последици, защото целият свят наблюдава как САЩ използват паралелна съдебна структура, специално създадена да издава осъдителни присъди. Гуантанамо беше пълен провал по отношение защитата на човешките права. Разбира се, в много отношения САЩ са лидер в тази сфера, но в Гуантанамо има незаконно задържани хора, които няма да се изправят пред съда. Правителството е отговорно за редица случаи на мъчения и отвличания на заподозрени, без да бъде наказан никой.
