2013
г. е европейската година на въздуха. Инициативата е на Европейската комисия и целта й е да заостри вниманието върху факта, че въздухът няма граници. Специалистите са изчислили, че ако до 2020г. вредните емисии във въздуха над стария континент намалеят с 20-30 процента, това ще доведе до икономия от 7.9 млрд евро здравни разходи годишно.През почивните дни пациенти, лекари и журналисти се събраха да обсъдят как да повишат знанието на българите за проблема „хронични респираторни заболявания“ и да направят страната ни част от общоевропейската инициатива за борба с тези болести. Надежда Цекулова направи репортаж от събитието:
„Където има пари, там има действие“ - с тази формула доц. Тодор Попов, един от водещите алерголози у нас, обобщи повишения интерес у европейските правителства към проблема с хроничните респираторни заболявания. Само за година Евросъюзът харчи 100 млрд евро за лечение на белодробни заболявания. Цифрата расте, когато се прибавят и косвените разходи за всички респираторни болести, най-голям дял от които заема алергичния ринит, разказа акад. Богдан Петрунов.
150 млн души в Европа имат алергичен ринит , което го прави най-разпространеното респираторно заболяване. На ринита обаче все още не се гледа достатъчно сериозно, затова се очаква до 2015г половината европейци да имат подобен проблем, а всеки втори от тях да развива астма, заради подценяването му.
Астмата е може би най-значимото от социална гледна точка респираторно заболяване. Засяга всяко десето дете на стария континент и е причина за най-много отсъствия от училище. Основните причини за нея са в околната среда и генетичната предразположеност, затова и усилията на Евросъюза за овладяване на тази алергична болест са насочени към създаване на по-чиста околна среда.
Друг обаче е случаят с най-тежката хронична белодробна болест - ХОББ. Очаква се през 2020г тя да е третата най-честа причина за смърт в световен мащаб. Известна под името „пушаческа кашлица“, тази диагноза засяга между 10 и 15% от всички българи, като над 80 на 100 от заболелите са пушачи. Имено заради високия процент инвалидизация и разходи, свързани с този проблем, европейската политика препоръчва превенция и ранна диагностика.
За да се овладеят всички тези респираторни заболявания, да се осигури превенция, ранна диагностика и адекватно лечение, каквито са изискванията на ЕК, страната ни трябва да приеме Национална програма за борба с хроничните респираторни заболявания, смятат специалистите. И поясняват, че да се напише такъв документ не е трудно. Въпросът е да се осигури финансиране.
Целия репортаж на Надежда Цекулова можете да чуете от звуковия файл.
