Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Опасността в Афганистан беше ограничена, но има едно голямо "ако", което ме притеснява. Докато няма по-солидно политическо споразумение в региона със заинтересованите държави и съседи на Афганистан, картината няма да е пълна. Искам да кажа, че нации като Пакистан, Индия, Иран, Русия и косвено Китай, винаги са имали исторически интереси към Афганистан. Надявам се тези интереси да са в името на стабилността. Това каза бившият генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер в интервю за предаването "Събота 150".
На въпрос дали НАТО трябва да продължи присъствието си в Афганистан след 2014 година, пращайки още инструктори за афганистанската армия, Схефер заяви: Наистина се надявам, че тренировъчната мисия на НАТО ще продължи и след 2014 година. Досега видяхме впечатляващи резултати. Когато напуснах НАТО през август 2009 година, тренировъчните мисии бяха в съвсем ранен етап. Когато сега гледам постигнатото – то е много, но бих казал недостатъчно. Затова моят отговор на въпроса е положителен. Смятам за важни три елемента. Първо очаквам САЩ да имат постоянно присъствие, специални части или други за спешни случаи. Второ- тренировъчната мисия да продължи под една или друга форма и трето – светът да не забрави Афганистан, когато става дума за помощ и развитие.
Във връзка с талибаните и отношенията им със САЩ бившият генерален секретар на НАТО коментира: Това ще бъде изключително сложно, но фактът, че се съгласиха за място на преговори в Доха, все пак е вече нещо. В крайна сметка разговорите трябва да са между афганистанци и афганистанци, между талибаните и правителството, затова до известна степен разбирам настояването на президента Карзай в преговорите да участва неговото правителство и Висшия съвет по мира на Афганистан. Наистина преговорите не мога да са единствено между САЩ и талибаните. Нещата са сложни, а шансовете за успех не са особено големи, само че няма друга алтернатива. Проблемите няма да се решат на бойното поле, затова се радвам, че те изобщо си говорят, въпреки че преговорите може и да не успеят.
