До 2020-а г. недостигът на медицински специалисти в Европейския съюз ще бъде около 1 млн. души, от които 600 хил. медицински сестри и 230 хил. лекари - това се твърди в доклад на ЕК, който анализира причините за дефицита и търси възможните решения на проблема.
Посоката за търсене на работа на медицинските специалисти е от юг на север и от изток на запад.
Докладът описва основните мотиви за трудовата миграция на лекарите и медицинските работници: ниското заплащане на труда в собствената страна и очакването за адекватно заплащане в друга страна-членка, възможността за професионална реализация, по-добрите условия на труд и възможността за растеж в кариерата.
Същата тенденция се потвърждава и от проучване на „Отворено общество“. Около 20% от лекарите в България заявяват, че желаят да емигрират, но реално само 5% от тях го правят - показва проучването. Българските лекари заминават най-често за Великобритания (42%), за Германия (25%) и за Франция (9%).
В сравнение с останалите страни от Европа обаче България все още се нарежда в дъното на класацията на държавите, които страдат най-много от липса на медици. По данни на Световната здравна организация и на „Евростат“ на 1000 души у нас се падат по около 3,7 лекари. В Германия съотношението е 3,6 лекари на 1000 души, в Румъния - 2,3 на хиляда.
Според Антония Първанова, български евродепутат и член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, Европейската комисия трябва да извърши сериозни анализи за дефицита от медицински специалисти във всяка една от здравните системи на страните-членки.
Над 60 процента от медицинските кадри във Великобритания са чужденци от ЕС и от трети страни, което според д-р Първанова крие известни рискове - изправя пред нестабилност здравните системи на национално ниво заради различните стандарти на обучението по медицина в страните извън ЕС. Големият проблем е също в това, че страни-членки, които могат да предложат по-добро възнаграждение, възможности за развитие и реализация, източват медицински кадри от съседни страни, какъвто е случаят с Полша.
Антония Първанова посочи като пример факта, че на границата между Полша и Германия има закрити лечебни заведения заради миграция на медицински специалисти от Полша към Германия. Като лош пример за овладяване на изтичането на специалисти Първанова посочи Естония, където с нарочна мярка младите лекари са принудени да избират между това да работят в страната си или ако я напуснат - да заплатят обучението си, което е в противоречие с едно от основните права на ЕС - за свободно придвижване на гражданите.
Евродепутатът коментира решенията, които предлага бъдеща страна-членка на ЕС - Хърватска. Хърватската национална стратегия за развитие на здравеопазването осигурява рамка за напредъка до 2020-а г., като акцентира върху увеличаване на броя на студентите в медицинските училища, повишаване на заплатите и подобряване на условията на труд. Според д-р Първанова за реализирането на този документ са необходими дългосрочни инвестиции. Предстои Европейската комисия да обмисли пакет от мерки, които да станат част от Стратегията за инвестиции в здравеопазването, защото овладяването на кризата с недостига и изтичането на медицински специалисти в ЕС няма да се случи само с национален ресурс.
