Проектът обхваща и дейности на ВСС, на Министерство на правосъдието, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, т.е. всички институции, които имат отношение в национален план. Що се касае до Националния институт на правосъдието, то нашата дейност, свъзана с Европейската конвенция за правата на човека, започва още от 2000-та г., така че този проект е едно логично развитие на всичко, постигнато дотук. Има и нови моменти. Опитваме се да се фокусираме върху едни по-мащабни обучения за българските магистрати. Акцентът ще е по-скоро върху приложението на Конвенцията от българските съдии и прокурори.
Това каза за предаването „Преди всички” по „Хоризонт” директорът на Националния институт на правосъдието Драгомир Йорданов по повод проекта „Повишаване капацитета на съдебната система и обучение по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи в Националния институт на правосъдието", който Института представя в понеделник. Проектът е финансиран от Норвежки финансов механизъм 2009-2014-а г., програма BG 14 - „Изграждане на капацитет и сътрудничество в областта на съдебната власт" и се очаква на представянето да присъстват министър Зинаида Златанова и съдията в ЕСПЧ Здравка Калайджиева.
Част от темите са свързани с едни доста сериозни съвременни явления – семейното насилие, правата на малцинствата, въпросите за чужденците, правата на жертвите на престъпления.
Запитан дали е възможно всички осъдени на доживотен затвор у нас да заведат дела срещу България след като Европейският съд за правата на човека в Страсбург излезе с решение срещу Великобритания, че присъдата „доживотен затвор без право на замяна” е нехуманно и унизително наказание, Йорданов коментира:
Правосъдната система в Обединеното кралство е доста по-различна от тази в континентална Европа. Има съществени нюанси, които не бих казал, че правят пряка връзка между решението и България. Разбира се, има принципни моменти, които касаят и България.
Големият процент висящи дела пред съда в Страсбург са заради мудно правосъдие, коментира Йорданов. Голяма част от делата в гражданското правосъдие у нас приключват в разумни срокове, отчете той. В няколко скорошни решения ЕСПЧ е признал, че създаденият през 2012-а г. Национален механизъм за обезщетяване на пострадалите от забавено правосъдие работи и българските граждани би следвало да се обръщат първо към него.
Нарастването в пъти на броя на делата в ЕСПЧ поставя големи предизвикателства пред него. То показва, първо, че европейските граждани (от 47-те държави-членки на Съвета на Европа) все по-често търсят международна закрила на своите права. Показва едно силно развито гражданско чувство, силно развито правно съзнание. Спецификата на Европейската конвенция за правата на човека предлага доста ефикасен съдебен, правов механизъм за правата на човека за разлика от други регионални механизми, коментира Йорданов.
