Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Президентът наложи вето върху актуализацията на бюджета

Снимка: БГНЕС

Подписах указ, с който връщам за повторно разглеждане в парламента някои текстове от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013-а година, заяви президентът Росен Плевнелиев.

Уважавам правото на всяко правителство да осъществява политиките, за които е избрано. Нямам нищо против, ако тези политики се реализират с актуализация на бюджета и поемане на нов дълг. Но не приемем аргументите да се спекулира с нашите съграждани, които са в тежко материално положениe.

За повторно разглеждане са върнати текстове, свързани с приходите, разходите и предвиждания нов дълг. Според президента в закона трябва да пише кой какви пари и за какво ще получи. Натрупването на милиони в резерв също буди съмнения в президента, заяви той.

Не бива да се внушава на обществото, че едва ли не само това е целта на актуализацията, която е предвидена, защото социалният пакет, който е включен в нея, е една много малка част от предвидените разходи. Искаме да знаем повече за всички разходи и искаме да знаем повече за предвидения нов дълг и разбира се как ще се управлява този публичен ресурс до края на годината. Същевременно не виждам в приетия от Народното събрание Закон за актуализацията на бюджета сериозна заявка за политики и реформи в подкрепа на заетостта, конкурентоспособността и растежа на българската икономика. Не разходите и дефицитът трябва да растат, а икономиката трябва да расте, за да живеем по-добре. Така по устойчив начин ще се произведе повече, а управляващите ще могат да разпределят чрез бюджета повече за заплати, за пенсии и за социални програми. Реших да наложа частично, а не цялостно вето, за да подчертая ясно, че подкрепям предвидените 40 милиона лева допълнително, които ще бъдат изразходвани за социални мерки. Ще припомня, че служебното правителство в своите първи дни отдели допълнително 41 милиона лева също за подпомагане на най-уязвимите групи и то не като увеличи разходите, а като намери икономии и оптимизира публичните разходи.

Връщам за повторно разглеждане текстове, които са свързани с приходите, с разходите и с предвидения нов дълг. Считам изменението на приходната част за преждевременно и неамбициозно, тъй като на практика държавата в средата на годината смъква летвата и занижава изискванията към приходните администрации. По време на политическите консултации за съставяне на правителството обърнах внимание на партиите, които заявиха готовност да управляват, че са поели конкретни ангажименти към своите избиратели и това не са празни приказки, които удобно забравяме веднага след сформиране на правителството. Ако погледнем приетите предизборно от управляващите ангажименти за борба със сивата икономика, с контрабандата за повече приходи, всъщност в тази актуализация констатираме точно обратното. Митническата администрация и НАП вече повече от месец и половина са в непълно ръководство, а ДАНС и ГДБОП са в процес на трансформация. Очаквам правителството да положи усилия и да подобри работата на приходните администрации, преди да ги освободи от отговорността за повече приходи. Надявам се сектори, които са доказано неефективни, и в които потъват милиарди, да бъдат реформирани, а не просто да им предоставяме нови и нови публични средства. По отношение на разходите генерално липсва прозрачност, липсват аргументи, защитени с цифри и записани в закона. Нека да стане ясно на всеки, че в този закон, който Народното събрание прие в частта "Разходи", се коригират единствено резерва за непредвидените и неотложни разходи. Какво означава това? Означава, че нищо записано в мотивите, както и от изговореното в парламента и в публичното пространство във връзка с предвидената акуализация, не се съдържа в закона, а правителството може да изхарчи завишените разходи на практика, както намери за добре, дори и предвиденият социален пакет, който аз категорично одобрявам, не е в бюджета на Министерството на труда и социалната политика.

Коректният подход е друг – разходите да са прозрачни, в закона да е разписано кой какви средства допълнително ще получи и за какво. Това е логиката да има бюджет и той да се приема със закон, а не в началото на годината всички държавни пари да се дадат на правителството и то просто да харчи едни 30 милиарда през годината, както намери за добре. За това е законът, за това е бюджетът, за да се разпишат точно разходите - кой колко.

Подкрепям тезата, че държавата трябва да се разплаща с бизнеса навреме. Всеки, който си е свършил коректно работата, трябва да си получи парите в срок. Но не само държавата, а и общините са важни, защото те дължат много повече, и то специално на малките и средни компании, а те понасят най-тежко кризата. Какво прави впечатление в закона? Най-ярката липса е именно по отношение на задълженията на общините. За тях няма нито дума нито в мотивите, нито в разясненията, които управляващите дават. На мен това ми се вижда странно, нелогично, но вярвам, че е в разрез с обявените намерения държавата да се разплати с бизнеса. Питам – с кой бизнес? Законът не отговаря. И по тази тема се постъпва по същия начин, предвидени са едни допълнителни средства, които са за непредвидени разходи и които Министерски съвет ще разпредели, както намери за добре. Това заобикаля един от най-важните принципи на правовата държава. Разходите на държавните органи да се определят законно, за да е ясно на цялата държава кой какво харчи и за какво.

Надявам се Народното събрание да разпише конкретно кой орган колко дължи на бизнеса и необходимите средства да бъдат предвидени по съответните пера в бюджета. Без да повтарям същите аргументи, ще кажа, че те са валидни и за задълженията за възстановяване на ДДС. Не е сложно Министерство на финансите да обяви колко се дължи за ДДС и съответно тези пари да се предвидят в бюджета на Министерството. В противен случай едва ли можем да говорим за прозрачност.

Натрупването на стотици милиони в резерв за непредвидени разходи буди съмнение. Какво казват вносителите в мотивите си? Необходими са още пари за ДДС, за издължаване към бизнеса и за социални нужди? Добре! Кажете ми кой от тези разходи е извънреден? Кой от тях може да бъде класифициран като непредвиден? Връщането на ДДС? Разплащането с бизнеса ли? Вярвам, че когато разходите се посочат в конкретните пера, ще бъде много по-добре и от гледна точка на прозрачността и надеждността в управлението на публичния ресурс.

Налагам вето и върху предвидената в закона възможност правителството да вземе нов дълг в размер до 1 млрд. лева. Не съм против вземането на дълг, може да е 1 млрд., може да са и 2 млрд., но съм против, ако този дълг се използва за генериране не на икономически растеж, а за финансиране само на текущи разходи. Вярвам, че финансирането на текущи разходи на кредит е пагубно в дългосрочен план. Има много държави, които са в криза заради това. Вярвам, че основната цел на всеки един от нас като отговорни държавници е да работим не за да се увеличават разходите, а за да расте икономиката, а разходите и дефицитът да бъдат под контрол.

Социалният пакет за едно дете е 0,90 лева за ден. С 0,90 лева ли ще оправдаем вземането на 1 милиард, отговори президентът на журналистически въпрос.

Държавният глава подчерта, че ветото не е самоцелно, но само така може да гарантира интересите на нацията.

Въпреки опитите през последните месеци да ми се прехвърли отговорността за почти всичко, с което управляващите не могат да се справят, аз няма да се поколебая и в бъдеще ще действам с аргументи и по Конституция. Днес се води кампания по очерняне и делегитимиране на държавния глава. Ще понеса всичко това в името на хората, каза Плевнелиев.

Правителството предложи на парламента и Народното събрание прие промени в закона за бюджета, които предвиждат увеличаване на дефицита с близо 500 милиона лева до 2% от БВП, както и емитирането на нов външен дълг до 1 милиард лева. Предвижда се месечната помощ за отглеждане на деца с увреждания да нарасне от 189 на 217 лева. Мярката би трябвало да обхване 22 000 деца и да струва 3 милиона лева до края на годината. 40 милиона лева бяха определени за Министерството на труда и социалната политика за мерки за най-уязвимите групи, а още 40 милиона лева за увеличаване на квотата за ваучери за хранене.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна