Ситуацията със сигурността в Либия е много лоша. Все още там са джихадистките групи, които атакуваха американското представителство в Бенгази преди година, там са и групировките, които се върнаха от Мали, след началото на френската военна операция „Сервал“. Проблемите идват и от многото оръжия, които свободно се разпространяват, както и от паравоенните милиции, които искат да са автономни, отказват да се разоръжат и да признаят легитимността на правителството. В крайна сметка, Либия се превърна в държава, където няма държавност и където правителството едва контролира големите градове, докато южните и източните региони са независими. Когато режимът на Кадафи се срути, се отвори властови вакуум, който трябваше да бъде запълнен. Освен това Либия има дълга джихадистка история с организацията Либийска ислямистка бойна група, на която, все пак, се противопоставяше режима на Кадафи. Също така определен брой либийци се биеха във войната в Ирак и се върнаха, минавайки през Сирия. Град либийският град Дарна е известен точно с тези хора. Пресилено е да говорим за терористична традиция, но, все пак, в Либия отдавна има радикални фундаменталисти. Често в Европа тези милиции са възприемани като заплаха за сигурността. Но техните намерения са различни. Понякога те просто искат да се настанят в определен регион, да са автономни и да имат логистична база там, без да заплашват стабилността на цялата държава.
Това каза в интервю за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ френският военен експерт Антонен Тисрон, изследовател в Института "Томас Мор" в Париж и специалист по военно дело, Северна Африка и Сахел. Запитан дали европейският политически елит е осъзнавал рисковете в Либия преди операцията на НАТО, довела до убийството на Кадафи, той каза:
Рискът за стабилността очевидно беше подценен. Но причините за намесата се основаваха на ценности за защита на човешките права, които трудно могат да се оспорят. После дойде въпросът какво ще се прави след Кадафи. Едва през май тази година ЕС лансира програма за охрана на либийските граници, тоест, прекалено късно. Хаосът обаче, се дължи и на начина, по който Кадафи управляваше Либия. Тя бе силно централизирана от либийския диктатор и днес новите власти не могат да разчитат на действащи държавни институции. Все още действа старата племенна и корупционна логистика, която бе основен инструмент за управлението на Кадафи.
Изграждането на жизнеспособна държава с действаща армия и полиция в Либия е възможно, смята експертът:
Мисля, че планът ще успее. Въпросът е колко време ще отнеме това. Вече видяхме колко дълъг е процесът на политически преход в Тунис и Египет - с множество кризи, възходи и падения. Другият важен въпрос е какъв тип държава ще е Либия - централизирана, регионална и така нататък? Докато всички паравоенни милиции не се разоръжат, положението ще остане тежко и нестабилно.
Според Тисрон, нестабилността в Северноафриканските държави не носи повече опасности от тероризъм за Европа, отколкото носеха диктаторите в Тунис, Египет и Либия:
Не трябва постоянно да се демонизира ислямът. Има ислямистки политически движения, които са демократични. Имам предвид тунизийската партия Ен Нада. Те казват : „не сме терористи, само защото сме ислямисти“. Европейците имат концептуален проблем да направят разликата. Някои организации използват религиозните ценности с политически цели, докато други открито приканват към насилие срещу местните лидери или срещу западния свят. Но двете групи са напълно различни. Рискът от радикализация съществува за сигурността на Европа, но той се дължи именно на властовия вакуум, който оставят новите правителства. Те позволяват на местните и международни радикални групировки да се настанят и да просперират.
Употребата на военна чуждестранна сила в Сирия няма да повтори либийския сценарий на нестабилност и хаос, смята експертът:
Не ми се струва, че САЩ, Франция и останалите планират свалянето на сирийския режим. По-скоро става дума за мерки срещу употребата на химически оръжия. Освен това, вече имаме хаос в Сирия, който продължава повече от 2 години. Гражданската война дава възможност на радикалните ислямистки групи да печелят популярност и да развиват тренировъчни лагери за терористи. Опасността за сигурността на Европа вече е факт в Сирия. Нима не е истина, че много европейски граждани заминават за Сирия, за да се бият? Тези хора рано или късно ще се върнат и тогава ще са обучени, как да боравят с оръжие и обработени с ислямистка идеология. Какъвто и да изходът на войната в Сирия, преходът към възстановяване ще бъде дълъг и труден, но той няма да е същия като в Либия, защото сирийската власт не е от същия тип, като властта на Кадафи. Освен това Сирия граничи с Израел, който не би останал безучастен, ако види, че сирийския му съсед потъва все повече в хаос.
