Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Николич: Искаме специален статут сръбска общност в Северно Косово

Снимка: ЕПА / БГНЕС

Днес отношенията между България и Сърбия се намират във възходяща позиция. Преди това те стояха на едно място. Мисля, че частично Сърбия е отговорна за това, защото след 2000 година и след промените, които се случиха в Белград, новото ръководство имаше една цел и мислеше, че може да я изпълни като установи много добри отношения с ЕС, което е разбираемо. Разговаряхме с големите държави от ЕС, но изоставихме отношенията, не само със съседите, но и с много големи държави и географски региони, намиращи се далеч от Сърбия, което мисля, че не беше правилно. Тогава дойде и моментът, когато Косово обяви независимост, България призна този акт, Сърбия се ядоса, и както става обикновено, малкият се ядоса на малкия, тогава Сърбия изтегли посланиците си от Македония, Черна Гора и накрая върна на тези места други хора. Сърбия разбра в крайна сметка, че не може да се ядосва на малките, защото те го правят заради своите интереси, така че, откакто сме избрани и се формира новото правителство на Сърбия, имаме изцяло нова философия, а тя се свежда това, че всички са ни приятели, без значение дали са малки, големи, близки или далечни. От това разбиране започва тази възходяща позиция във външната ни политика, която започна с добрите отношения между нас президентите на Сърбия и България. Скоро очаквам сръбското и българското правителствата да подпишат споразумения за стратегическо сътрудничество и  да проведат общо заседание. Така че бързо наваксваме онзи застой в двустранните ни отношения. Историята винаги ни е разделяла, войните винаги са ни разделяли, нямаше война в която да не сме били  едни  против  други. Това стои в главите на хората. Но аз живея днес и утре. Чета историята, от нея научавам много, опитвам се да не правя грешки, и историята  не ми e водеща в отношенията с  държавите.

Това каза в сепциално интервю за предаването "Събота 150" по „Хоризонт“ сръбският президент Томислав Николич. Бедността и отворените пазари обединяват България и Сърбия днес, смята той:

Първото, което ни обединява, е бедността. Живеем лошо!  България има повече шансове, тя е в ЕС. Сигурно е, че тя по бързо ще излезе от икономическата криза, отколкото Сърбия.  В България имате заплати от по 250 евро, както между другото е и в Сърбия. Щастлив е онзи, които работи и я получава, защото има много хора, които са безработни.  Мисля, че страните ще превръщат в държави, в които започва да има само в два или три града, тъй като хората напускат завинаги селата. И българите отиват да живеят в Испания и Италия, където имат открит пазар на труда в ЕС. Едно време така беше и при нас. Другото, което ни обединява е това, че Сърбия има отворен пазар, а зад България е европейският пазар. Няма по добро сътрудничество от това между една държава, която е член на ЕС и друга която не е, защото могат да използват всички възможности които съществуват. България вече е в рамките на европейските правила и стандарти. Можете да чуете българите, които идват Ниш да се забавляват да казват, тук по е добре защото там, в ЕС, ние се съобразяваме с европейските стандарти и ако не го правим ни наказват за това. Ако сръбските бизнесмени разберат това, ще имаме общи проекти, които могат да постигат  само добри и позитивни неща, още повече в онзи регион в Сърбия, в който живеят в  представителите на българското национално малцинство. Има европейски фондове, които са достъпни на България, и можем заедно на направим така, че тези хора да живеят по добре, да направим по добри пътища, магистрали, същото да се направи и в другите гранични райони на България. Ние сме решени да установим по-добри отношения. Още утре ще видя какво става с онези учебници, които не са отпечатани от Сърбия за образованието на български език  за вашата национална общност. Искам да елиминирам онова, което мога от проблемите помежду ни, за да няма какво да ни сприра.

Газопроводът „Южен поток“  няма да превърне България и Сърбия в страни, зависими  от руския газ, категоричен е Николич:

Няма да бъдем  зависими  от  Русия. Този проект не е единствената възможност за България, но разкрива много и добри неща. Първо имате строителни проекти за три милиарда евро, изграждайки трасето на газопровода „Южен поток“. На територията на Сърбия има участък от трасето за изграждане, според руските оценки, на стойност за 1.9 милиард долара. Това дава и сигурност в доставките на газ за страните ни. А можем и да снабдяваме и от пазари на други държави, а това вече ни носи сигурност. Франция не казва че е зависима от руския газ, а пък на Русия никога не би и дошло на ум да спре своя газ за Франция. Има някакъв морал в отношенията между страните и държавите. За Сърбия това е много сериозен шанс и възможност, за България - също. Всеки газопровод и нефтопровод или производство на електрическа енергияq независимо дали става въпрос за получена от възобновяеми източници или от топло- и  хидро централи това е само крачка напред. Няма за кога да стоим. Знаете ли какво означава един газопровод за една държава. Само от парите, които ще получава от транзитирането му тя, може да живее много добре.

Решаването на Косовския въпрос трябва да става поетапно, смята президентът на Сърбия:

Така, както и започнахме. Решаваме проблемите един след друг, постигайки споразумения. Албанците наричат това независимост, те имат подкрепата на големите западни сили, но ние в Сърбия наричаме това същинска автономия както пише в сръбската конституция и в резолюцията 12-44 на Съвета за сигурност  на ООН. Правим всичко възможно сърбите  да живеят по добре в Косово. Съгласихме се, че Прищина има много правомощия, които вече и бяха дадени от КФОР, ЮНМИК  и останалите международни фактори. Сега отиваме на местни избори , които организира Прищина и ние от Белград молим сърбите да участват в тях, въпреки, че някои от тях ни казват: „Защо вие в Сърбия не насрочите местни  избори и тогава ще излезем да гласуваме“. Формално това е още част от Сърбия, но фактически  може да види, че аз не съм президентът в Прищина и това е съвсем ясно. Но също така се вижда, че и Хашим Тачи и Атифете Яхияга не се премиер и президент в Северно Косово. Това също е очевидно. И сърбите и албанците  имат своите реалности, но за наша щастие между нас е ЕС, в противен случай никога не бихме стигнали до споразумението. И, за щастие, намирайки се ЕС няма да се стигне до война между нас. Сърбия се надява, никога повече няма да воюва. Сърбия е обкръжена от държави, които са членове на НАТО, против кого да воюваме?  Няма  кои да ни напада. Бъдещето е в това да се споразумеем до край и да влезем в ЕС и тогава ще бъдат премахнати границите между Сърбия и България. Тогава този въпрос ще бъде напълно ненужен. Човек трябва да живее в границите на своята държава, да я обича, да я изгражда, да създава най-добрите възможни  условия и да знае, че може да отиде във всяка една географска точка. Младите хора ще търсят възможност да отидат навън и да получат по добро образование. Единствената възможност пред държавата е да им даде перспективата и да се върнат в нея.                                             

Ние искаме специален статут за цялата сръбска общност и в северната и южната части на река Ибър. Специфичността на северната част е че албанските институции не успяха да стъпят  на тази територия, защото те и никога и не са живели там. Тази територия, с решение на Комунистическата партия през 1956 г. беше присъединена към Косово. Тя преди това не е била част  от него. И затова там няма албанци. Не са си тръгнали или  да са били прогонени, просто тях никога не ги е имало там. Точно това е спецификата, когато разглеждате всички възможни решения, и когато един ден се стигне до окончателното  решаване. Много често се споменава и за цялостното отделяне на Северно Косово, защото това е желание и на хората и е естествено. Албанците от  това нищо не биха загубили, за тях Северно Косово би било печалба. Ако сега им вземете Прищина, те биха казали губим Прищина, но ако нямат Косовска Митровица не могат да кажат, че я губят, защото никога не са я имали. Могат да кажат: „Не успяхме да получим Митровица“. Така че, съществуват начини да се реши статутът -специално четирите общини  в северната част и да се осигури после статут на автономия за сърбите живеещи южно от река Ибър, да се осигури автономия за Сръбската Православна Църква, която не зависи нито от властите в Белград  или пък от Прищина, която има своя автономия, както е да кажем Ватикана от Рим например. Ватикана е отделна държава. Това са приблизително моите виждания на моята резолюция за Косово и Метохия и плановете, които могат да се модифицират и бъдещите решения. Досега, когато разговаряхме по тази въпроси с албанците, те бяха абсолютно против, защото имаха подкрепата на ЕС. Днес обаче ситуацията се променя, защото ЕС заема страната на разума и реалността, а това много често означава че е на сръбска страна. Албанците още от сега не могат да направят всичко което биха желали в Косово, защото със сръбското несъгласие се появяват руските дипломати-преговорящи  и г-жа Аштън, която днес много добре познава ситуацията в Косово и Метохия. 

Според Никулич, Сърбия е готова да започне преговори за присъединяване към ЕС

Белград е изцяло готов и би трябвало това да се случи или през декември 2013 или януари 2014 г. Всичко останало би било лошо за ЕС. Ние в Белград ще продължим да поставяме ред в Сърбия, но ЕС направи грешка, че не не ни даде възможност да започнем преговори, премести срока за края на годината, а това означаваше че е изчаквал някакво изнудване. Сърбия няма да прави нищо бързо, тя работи дългосрочно. Ако тя EC не е подготвен за Сърбия или обратното, един ден това ще стане. Не забравяйте че евроскептицизмът много сериозно присъства сред  сръбския народ. Незапочването на преговорите би въздействало върху лошо на сръбския народ. Мен лично това не би ме разколебало, но много граждани биха се разколебали.                                                                                              

Сърбия се предложи като посредник между Македония и Гърция, според Николич решаването на проблема е въпрос на отстъпки:

Като се договорят Македония и Гърция. Нито един проблем  не може да се реши, ако хората не се договорят и ако не направят компромис. Мисля, че това може да се реши. Смятам, че Македония малко греши в отношението си към съседите си. Тя поставя въпросът така: „Тогава защо как толкова време не е намерено решение“. Сърбия се предложи за посредник като голям приятел, а македонските власти отново арестуват представителя на Сръбската Църква в страната им и го държат години наред в затвора без никаква причина. Този проблем може да се реши. Проблемът е свързан с името и езика, но е свързан  с гордостта, кой  първи готов да направи компромис. Разбирам и двете страни. Поставял съм се на тяхно място и знам какво бих им предложил. Гърция поиска аз да посреднича в този проблем, а Македония засега мълчи, защото още не е готова да разговаря по този въпрос.                                                                                                        

Според сръбският президент, Западните Балкани днес са стабилни:

Да, разбира се. Ние желаем да направи Западните Балкани стабилна територия. Това е пространство, върху което много се воюваше. Хайде сега ние да започнем живеем в мир, а на някой, ако толкова му се иска, нека да воюва, макар че това не го пожелавам на никого. На нашето семейство му трябват десетилетия мирно  развитие да можем да настигнем Европа. Защото, когато воюваме по между си , никой след  това не ни дава помощ за възстановяване. Когато Европа воюва помежду си, дава помощ за да се възстанови. А ние не можем да останем такива каквито сме, а трябва  да се вразумим и да заживеем мирно. Държавите са създадени, и съществуват в своите си граници и няма смисъл в исторически претенции. Наше е онова, което е в рамките на нашите граници. Затова очаквам Балканите да се превърнат в оазис на мира, а не в буре с барут.

 

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени