В интервю за предаването „Събота 150“ новият посланик на Хърватия у нас Льерка Алайбаг каза, че очаква българо-хърватските отношения да се развият във всеки един аспект през мандата й и благодари на страната ни за подкрепата по пътя на Хърватия към НАТО и ЕС.
Посланик Алайбаг даде първото си интервю за българска медия в навечерието на посещението у нас на президента на Хърватия Иво Йосипович.
Г-жо посланик, как ви изглежда България в която ви предстой да прекарате през следващите няколко години дипломатическия си мандат като посланик на Република Хърватия?
Голямо удоволствие ще ми бъде да представлявам Република Хърватия в България.Радвам се, че ще имам възможност да работя с българските институции, както и с колегите ми - останалите дипломати, работещи в страната ви. Имам и хубавата чест да работя с българския народ и още през първите ми дни имах много добри моменти при срещите ми тук, в България. Смятам, че престоят ми в България ще бъде приятен и ползотворен във всяко едно отношение между страните ни. Бих желала през този период да развием българо-хърватските отношения във всеки един аспект, защото ние сме две приятелски държави. Сега искам да благодаря на България за подкрепата която ни дадохте по пътя към НАТО и ЕС. Тя означаваше много за нас.
Какво ще бъде посланието на президента на Хърватия Иво Йосипович,които пристига след два дни в България?
Уверена съм, че президентът на Хърватия ще спомене нашата обща дейност в областта на евроинтеграцията. Ще бъде поставен акцент и върху регионалното сътрудничество. Хърватия има нужда от партньори, а България със сигурност ще ни бъде партньор, за да можем да помогнем на страните от региона на Западните Балкани да се присъединят към ЕС. Също така бихме желали да направим всичко възможно и „Източното партньорство“ да тръгне в необходимата посока, защото и в тази област има общ интерес между София и Загреб. Трябва да направим много за да променим нещата по отношение на търговските и икономическите отношения по между ни. Има много по- голям потенциал в тези отношения отколкото регистрираният в последно време стокообмен от 120 млн. евро. Ако имаме повече доверие в бизнеса на двете ни страни , мисля че ще можем в тази област повече да постигнем. Така че по време на посещението на президента Йосипович в София ще бъде отправено послание и към бизнеса на двете страни за по активни контакти, а очакваме да бъдат подписани споразумения в тази област както и в сферата на образованието. Хърватия и България са един от редките примери на сериозно и дълбоко сътрудничество още в далечното минало, а днес са и пример за съжаление че се познаваме доста по малко от тогава. И трябва да се работи много именно в тази посока.
Вие частично отговорихте на следващият ми въпрос за ниското ниво на икономическите отношения между Хърватия и България, но какво според вас трябва да се направи да се активизират?
Радвам се че по време на посещението на президента на Хърватия Иво Йосипович ще се проведе бизнес форум, организиран от двете Стопански камари. На него ще бъдат представени възможностите на икономиките и бизнеса на България и Хърватия, което ще открие нови възможности за фирмите ни и разширяването на сътрудничеството ни. Преди да поема поста на посланик на Хърватия в България проведох серия от срещи с някои от най-големите хърватски фирми, които работят на пазара в България. Потенциал има и той трябва да бъде развит и използван. Също така посетих и други много големи хърватски компании и всички те са заинтересовани да правят бизнес с България. За съжаление чух от тях, обаче, че по време на различни конкурси вашите компании търсят в крайна сметка известни западноевропейски фирми за реализирането на даден проект. И затова ви казвам, че ние трябва да работим върху разширяването и развиването на доверието по между ни в бизнес кръговете. Тук виждам и една от своите задачи по време на дипломатическия ми мандат в страната ви. Ще ви дам само един пример - Хърватия има добри възможности в областта на инфраструктурата и електрификацията, а България започва да електрифицира своите железници. Хърватия в тази област има отлични фирми и те могат да се справят много добре с тази задача. И затова казвам, че трябва да имаме доверие едни към други и да си даваме изпълнението на проекти.
Как Република Хърватия днес се справя с членството си в ЕС? Страната ви стана преди три месеца 28 член на ЕС. Как Загреб се справя с тази нова възможност за Хърватия?
Хърватия измина по пътя към членството си в ЕС един доста дълъг и сложен път. В началото знаете, че ние имахме стартова позиция много по- добра отколкото някои държави, които се присъединиха към ЕС преди време. В същото време Хърватия мина и през война до средата на 90-те години, което попречи този процес да бъде по-бърз. От подаването на молбата за членство до приемането на Хърватия в ЕС изминаха десет години. През този период Загреб преговаряше повече от шест години с Брюксел за влизане в ЕС. Познавам този процес, защото преди да пристигна в София, работих като хърватски посланик в Белгия и Люксембург. Видях лично колко сложен бе този процес на преговаряне за членство на Хърватия в ЕС. За първи в историята на преговорите за присъединяване към ЕС, Хърватия имаше да покрие 400 мерки, а за отварянето на отделни глави и затварянето им бяха поставяни такива критерии, които трябваше да бъдат изпълнени и след това да бъде продължен процесът на присъединяване към Брюксел. След като затворихме всички глави от преговорния процес до пълноправното ни членство бяхме подложени на мониторинг. Целият негативен опит, който имаше ЕС, свързан с предишните разширявания, Хърватия трябваше да се докаже, че е готова за членство в ЕС. Ние влязохме готови в ЕС, дори успяхме, за разлика от някои членове, да приспособим законодателството на Хърватия към нормите на ЕС. Пред Хърватия се отвори един много голям пазар от 500 млн. потребители, докато нещата станаха по сложни със страните от ЦЕФТА. “Благодарение на кризата“ стандарта на хърватските граждани не постигна нещо по добро отпреди тази ситуация. Всеки, който е влязъл в ЕС и без значение на това колко е пострадал от кризата, не желае да напусне организацията, защото всички знаем че имаме по-големи шансове вътре, отколкото извън ЕС. Затова от присъединяването на Хърватия виждаме предимства за своето население като повишаването на стандарта на хората и възможностите пред младите ни хора да пътуват и да следват в останалите държави от ЕС. Имаме голяма задача да стабилизираме региона на Западните Балкани и да направим всичко възможно по този път и останалите държави да се присъединят към ЕС. Хърватия работи много сериозно в тази посока. В рамките на хърватското външно министерство има създаден специален център, който има за цел да оказва съдействие на съседите на Хърватия, които са в процес на преговори. Той успя да покаже добри резултати по отношение на Сърбия и Босна и Херцеговина и точно в тази област Хърватия очаква помощ от България. Тази тема ще бъде една от важните по време на посещението на хърватския президент Иво Йосипович в България.
Какво още могат да направят Загреб и София, за да помогнат на останалите държави от Западните Балкани да влязат в ЕС?
София и Загреб в индивидуален план направиха много в тази посока. Знаем, че София е говорител на държавите от Западните Балкани за по- бързото влизане в ЕС. Страната ви открито подкрепя Сърбия и Босна и Херцеговина, както и останалите страни. Мисля, че ако ние обединим силите си в тази посока и когато имаме два гласа ще можем по-силно и категорично да работим за евроинтеграцията на Западните Балкани. България има сериозен опит в използването на европейските фондове и Хърватия има какво да научи от страната ви, защото ние не сме започнали да се занимаване толкова активно по тази тема. Но също така мисля, че този опит може да бъде предаден и на останалите кандидати за членство в ЕС. Опитът, които ще имаме в Източното партньорство, Дунавската стратегия, а имаме сътрудничество и в рамките на НАТО, както и в ООН, ще ни помогне да работим много сериозно, както в регионален, така и в световен план. София и Загреб винаги са били на една и съща страна и са имали много ясни общи позиции. И за това мисля, че ние с вас ще можем да работим във всички сегменти, за да можем да помогнем на Западните Балкани да станат по-скоро член на общото европейско семейство. А това ще помогне да имаме по-активни отношения в сферата на икономиката, бизнеса, политиката и културата, защото ние в този регион сме обърнати едни спрямо други и в културен, и исторически план.
Стабилни ли са според Загреб, Западните Балкани днес, като гледате всички процеси, през които премина този регион, намиращ се някога в бивша Югославия и всички последвали събития от 1991 год. насам след разпадането й? Къде са днес Западните Балкани?
Ние, страните от Западните Балкани, преминахме през своеобразен катарзис. Това бе важно за всички. Мисля, че като гледаме не само Западните Балкани, но и Балканите като цяло няма да бъдем свидетели на нови военни действия. Интеграцията в европейските структури на страните от региона са именно такъв гарант, че няма да има нови войни. НАТО и ЕС са такива гаранти, а за в бъдеще ще имаме максимално развити двустранни отношения между страните от региона. Президентът Йосипович вече посети държавите от региона и след визитата му в България ще посети Сърбия. Хърватският премиер Зоран Миланович вече направи подобна обиколка в региона. Хърватската политика така е направена, че от най-високото равнище до най-ниското ниво да имаме колкото се може повече контакти, защото само когато хората водят диалог и разговарят могат да направят много за намирането на решения на проблемите. Не трябва да се занимаваме с миналото, то трябва да бъде проучвано от историците. А с настоящето и бъдещето трябва да се занимават политиците, но заедно с тях това могат да правят и учените, културните дейци и хората с добра воля. И затова мисля, че и Хърватия и България имат такива хора, които да гледат настоящето и бъдещето.
