Решението, което се взе, е добро, друг е въпросът дали не е закъсняло и дали тази работа по отношение на продължаване на мораториума не трябваше да започне много по-рано. Независимо от това решение ние трябва да преговаряме с европейските институции и да се вземе решение окончателно, според нас такова, което е в духа и на европейското ни членство. Това каза за предаването "12+3" по "Хоризонт" председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. Зърнопроизводителите отдавна настояваха за удължаване на мораториума върху продажбата на земеделски земи на чужденци.
Първа стъпка, която може да направи нашето законодателство, е да преразгледа много добре дейността на т. нар. "акционерни дружества със специална инвестиционна цел", които закупиха доста големи масиви и количества земя, определено със спекулативна цел, а не с производствена. Такова нещо в ЕС по принцип не съществува. Тези специални инвестиционни дружества, създадени със специален закон преди около 7 години, те са много често с неясна собственост, с офшорни капитали и единствената тяхна цел е да купуват земя, която по-късно да подарят със спекулативна цел, което може би е естествено на борсите, но не смятаме, че е естествено в сектор като покупко-продажбата на земеделска земя.
Вукудинов заяви, че зърнопроизводителите не се притесняват от конкуренцията, а от липсата на конкурентоспособност на българския пазар през последните години:
Зърнопроизводителите според мен не се страхуват от нещо крайно или от това, че ще се увеличи конкуренцията. По-скоро смятаме, че редица мерки, свързани със земеползването в България, не се проведоха както трябва или въобще не се проведоха в изминалите 7 години, откакто се гласува опцията за този мораториум през 2005-а година и ние, като страна, като изпълнителна и законодателна власт не направихме необходимото, така че да имаме конкурентоспособен български сектор. Така или иначе и в момента българските земеделци са едни от най-големите инвеститори. Те имат дългосрочни договори за наем и аренда, а и голяма част от тях правят всичко възможно да купуват част от земята, която обработват, защото им е ясно, че това е най-сигурният ресурс за устойчиво развитие на сектора, в който работят.
Цената на земята в последните години се повишава и тя се повиши в пъти. Цената на всеки един продукт в пазарна икономика е такава, каквато дава пазарът, за каквато се намират купувачи. Но във всички европейски страни земеделската земя е предмет на по-особено законодателство. Не може да се наследява от безброй наследници, не може да се раздробява, не може лесно да се ползва за други предназначения. Именно в тези отношения трябва да се работи. Не на последно място, може би фатално закъсняхме с инфраструктурата по отношение на ползването на земеделските земи, както достъпът до тези земи, изграждане на пътища, електричества и най-вече напоителни съоръжения. Без напояване в климата, в който се намираме, и в конкуренцията, която е в света, трудно ще имаме успешно земеделие. Трябва да седнем на масата на преговорите с европейските институции и ако не може да се продължи мораториумът, да се набележат някои конкретни мерки, каквито виждам, че дава сигнал Европейската комисия, че биха приели, да няма крайни, спекулативни цели и проекти, които да са проблем както за земеделското производство, така евентуално и за националната сигурност.
Прогнозата на Вукодинов е, че вероятно страната ни е закъсняла да предприеме адекватни действия.
Европейският съюз отказа да отложи началото на свободната продажба на земя в Румъния. По този повод журналистът Владо Береану заяви, че там най-много се притесняват от български инвеститори, които проявяват интерес към земята там, тъй като тя е комасирана.
