Няма големи успехи в наказването на езика на омразата и подстрекаване към насилие чрез него няма. Това е така, защото досега на практика този проблем е бивал подценяван, той е бил подценяван както от гледна точка на политиката на прокуратурата, така и цялостно от гледна точка на българското общество. Не сме имали в скорошната ни история случаи на насилие, свързано с такова противопоставяне срещу малцинствени групи – нещо, което пряко обществото да е видяло, за да се засили чувствителността към тази тема. Струва ми се, че последните дни обаче доста нагледно показаха рисковете, които носи позволяването на свободно циркулиране на слово на омразата. Това в някаква степен предполагам е причината и прокуратурата да се задейства толкова бързо този път. Това коментира в предаването "Преди всички" адвокат Йонко Грозев.
Това, което беше публикувано в медиите като информация, като конкретни изявления, призиви за въоръжаване, призиви за изчистване на града от "черните", изказвания от рода на "Не носим отговорност за това, което ще се случи" – това са неща, които много ясно и категорично минават червената линия и това е червена линия, която е установена не непременно само от българския Наказателен кодекс, това е стандартът, приет в цивилизования свят, и то е стандарт, приет на базата на един доста голям и болезнен опит с това какво може да последва, когато се позволява такова свободно използване на реч на омразата, на конфронтация, на призиви към насилие. /…/ Ясно е, че всъщност словото на омразата е тясно свързано с политическия процес. За съжаление, със слово на омразата много лесно може да се набира политическа подкрепа.
Според Грозев в такава ситуация е нормално прокуратурата да се насочи първо към ясните случаи. От там нататък е задължително законът да бъде прилаган и срещу силните на деня, не само срещу хора, които имат малко власт и малко влияние. /…/ Но това, че тези хора не са директно в управлението, не означава, че те нямат връзка с политически сили и че техните действия не са мотивирани също от някакъв политически дневен ред, добави той. По думите му наказателното преследване на хора с власт е по-трудно. Според него не би трябвало имунитетът да ги пази:
Има си процедура за снемане на имунитет. Във всички случаи това е въпрос, който има техническо решение, стига да има воля и желание такова нещо да бъде направено. Във всички случаи санкции са възможни и по отношение на медии, които си позволяват неограничено слово на омраза. От правна гледна точна инструментариумът е налице, за да бъде санкционирано едно такова заиграване с огъня.
На въпроса за финансирането на БХК, Йонко Грозев отговори, че това е един нескопосен опит да се отклони вниманието от главния въпрос:
Този ход в момента, в който се повдигне един сериозен принципен въпрос - да се отклони вниманието към нещо странично – какво е финансирането на една организация, която прави определени изказвания публични, го гледаме от доста време. И за протестите, които бяха през лятото, един от лайтмотивите беше – кой ги финансира. БХК се финансира по същия начин, по който се финансират и пътищата в България – от ЕС и от донори, които подкрепят всякаква дейност, която е свързана и с българска култура и с много неща, които се случват в България. Някаква особена интрига за това как се финансира БХК няма. Финансирането на тези организации е публично. Така че това е един нескопосан опит да се отклони вниманието от реалния въпрос, който ми се струва, че българското общество е достатъчно зряло, за да разбере, че това наистина е опит за отклоняване на вниманието от истинските проблеми.
Заиграването с неконтролирано насилие е риск за цялото общество, смята Грозев. Според него масово настаняване в затворени центрове също е непродуктивно.
Това отново създава напрежение. Една такава мярка може да бъде използвана само по отношение на ограничен брой лица, за които има реални данни за това, че представляват опасност. Идеята, че това е масово решение на проблема с интеграция на бежанците не е сериозно.
Цялото интервю на Силвия Великова и Таня Величкова с Йонко Грозев можете да чуете от звуковия файл.
