Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В празничното издание на музикалнофилмовата радиоенциклопедия ще поздравим един важен за българското кино човек на име Иван. Това е актьорът и режисьорът Иван Андонов, чийто музикален портрет ще започнем с прочутата мелодия на Виктор Чучков от филма „Иван Кондарев” на режисьора Никола Корабов по едноименния роман на Емилиян Станев. Филмът e с участието на Иван Андонов в ролята на следователя Христакиев. Той излиза на екраните на 11 януари 1974 – годината, в която Иван Андонов се снима още в „На чисто” и „Трудна любов”;това е първият игрален филм, на който е и режисьор. Този удивителен човек, обожаван от стотици хиляди зрители и зрителки, никога не остава удовлетворен от мимолетната слава на кинозвезда. Още през 1963 започва да прави анимационни филми: първият е „Пейзаж”, а от 1965 работи и като художник в анимацията. Снимал се е в почти 30 филма, режисирал е над 30, както анимационни, така и игрални. Но като че ли най-забележителното в личността на Иван Андонов е това, че в последните 20 смутни години той е един от шепата режисьори-ветерани, когато работят в нови условия. Доказва го с „Индиански игри”, „Вампири, таласъми” и предизвикалия остри спорове и критики телевизионен сериал „Дунав мост”. В едно интервю, публикувано в пресата преди няколко месеца, Иван Андонов казва: „Всичките ми филми в началото са бивали приети невъзторжено. И „Дами канят” беше оплют като най-големият кич, и филмът „Вчера” беше оплют, „Опасен чар” също... Но се случва, срещу това човек не може да се бори. Важното е да се опитва да бъде честен към работата си, да прави това, в което вярва...” Четейки тези редове човек трудно може да си представи как е било възможно „Дами канят” – великолепна комедия, толкова забавна, с бликащ от остроумие сценарий, с цяло съзвездие бляскави актьори, начело с неотразимия Стефан Данаилов – как е възможно такъв филм да бъде наречен „най-големия кич”? Да не говорим за факта, че с впечатляващото число от милион и двеста хиляди зрители „Дами канят” е и един от най-касовите български филми от втората половина на ХХ век. Към същата категория с чиста съвест можем да причислим още две изключителни комедии, режисирани от Иван Андонов: „Опасен чар” от 1984 (отличен между другото с награда от Международния фестивал на телевизионните филми „Телеконфронто`85” в Италия, и с Голямата награда на фестивала на комедийния филм „Шамрус`88” във Франция) и „Адио Рио” от 1989. Но най-любопитно за слушателите вероятно ще бъде връщането ни много назад във времето – в далечната 1957, когато 23-годишният Иван Андонов се снима в първия си филм. Това е комедия отново – „Години за любов” на режисьора Янко Янков по сценарий на Веселин Ханчев, а оператор е Въло Радев. Любопитна подробност: този филм е не само първата кинороля на Иван Андонов, а и дебютът в киното на великата българска актриса Невена Коканова. По онова време Коканова е на 18 години и на снимачната площадка се запознава с бъдещия си съпруг – режисьора Любомир Шарланджиев, който също играе в „Години за любов” – главната роля на Чавдар. А партитурата към филма е на един от емблематичните класици на българската музика – Александър Райчев. След този успешен дебют за Иван Андонов идват десетки превъплъщения – роля след роля, филм след филм. Още през 1958 той е част от екипа на още едно изключително постижение на българското кино – „На малкия остров” по сценарий на Валери Петров с режисьор Рангел Вълчанов. Следват „Нощта срещу тринадесети”, „Златният зъб”, „Анкета”, „Инспекторът и нощта”, „Приключение в полунощ”, „До града е близо”, „По тротоара”. Годината е 1967 и за Иван Андонов идва изключителната възможност да осъществи забележително партньорство на екрана с първата дама на българското кино – Невена Коканова. Специално за нея Блага Димитрова е написала сценария за „Отклонение” по мотиви от романа „Пътуване към себе си”. Режисьор на филма е забележителният интелектуалец Гриша Островски. Резултатът – триумф. „Отклонение” печели наградата на пресата и специална Златна награда на филмовия фестивал в Москва през 1967, а образите на Боян и Неда утвърждават Иван Андонов и Невена Коканова като едни от най-обичаните актьори в България. Те ще играят отново рамо до рамо, макар и не като партньори в още един великолепен филм на Гриша Островски и Тодор Стоянов – „Мъже в командировка” от 1969 година, който всъщност се състои от три самостоятелни кино-новели. В първата от тях партньорка на Иван Андонов е изумителната Жоржета Чакърова, а във втората Невена Коканова играе с незабравимия комик Нейчо Попов. Песента на Петър Ступел „Закъснели срещи”, изпята от Мария Нейкова и Георги Минчев, не само носи на изпълнителите първа награда на „Златния Орфей”, а и до днес остава легендарен хит от българската забавна музика. Краят на една празничнопоздравителна радиоенциклопедия, посветена на Иван Андонов не може да бъде друг, освен хитов. Затова и точно на финала ще прозвучи любимата на поколения песен на Кирил Маричков от кинолегендата „Вчера” от 1989 – култова песен от култов филм!
