„Съвсем не възразявам да ме сравняват с Едит Пиаф и Джуди Гарлънд, защото те бяха най-добрите,… а да си сравняван с най-добрите звучи добре. Те бяха трагици, а у мен има такъв инстинкт…. Когато излизаш на сцената и пееш е нужно да има и малко тъга. Аз трябва да чувствам песента, иначе не мога да я изпея”, това заявява уелската певица Шърли Беси, чиято бляскава звезда осветява поредното пътешествие на нашия „Звезден експрес”.
Хитът „Голдфингър” или „Златен пръст” (1964) от филма за Джеймс Бонд я извежда на челна позиция и кариерата й потегля главоломно напред и нагоре, за да достигне 137 милиона продадени албуми, сред които 31 хита и 35 албума в британските класации. Шърли Беси основателно е наградена с Ордена на британската империя. Сънародниците й я смятат за най-успялата дама с артистична кариера за всички времена и певицата, която най-дълго се е задържала в хитовата класация Тор 40.
Шърли Беси впечатлява публиката с експресивния си маниер на изпълнение, красноречивата жестикулация, екстравагантните костюми и характерния начин на общуване с почитателите си особено в концертите на живо. Тя е истински вулкан на сцената! По този повод ирландският музикант Мартин Хътчинсън си спомня: „Най-силната страна на певицата бяха нейните живи изпълнения. Тя винаги изглеждаше зашеметяващо в изисканите си рокли - обикновено без презрамки и с дълбоко изрязано деколте на гърба. (Имаше дори слухове, че облича всяка една от тях по веднъж!). Това заставяше мъжката част от публиката да замира в очакване, а женската - да се пука от завист… Жестикулацията й на сцената беше винаги драматична и шоуто не беше просто концерт, а събитие”. А кралицата на соул-музиката Арета Франклин я определя като една от истинските естрадни диви наред със Сара Воън, Ела Фитцджералд, Джуди Гарлънд, Грейс Бъмбри, Лена Хорн, Пати ЛаБел и Рене Флеминг.
Шърли Вероника Беси е родена на 8 януари 1937 в град Кардиф, Уелс. Тя е седмото, най-малко дете на нигерийския моряк Хенри Беси и неговата съпруга Илайза Джейн Меткалф от Йоркшир, Северна Англия. Когато Шърли е едва двегодишна, бащата изоставя семейството. На 15-годишна възраст момичето напуска училище и започва работа в местната фабрика. В свободното си време пее в клубове и барове. Не след дълго забременява и прекъсва всички участия. През 1955 към певческата кариера я връща импресариото Майкъл Съливан, който иска да я направи звезда. И успява…
Звездната дама ревниво пази своя личен живот от любопитните погледи на журналисти и почитатели. В него се редуват блясък и болка. Шърли трудно преживява смъртта на първия си съпруг продуцента Кенет Хюм и на втората си дъщеря Саманта. Лекува болката чрез сцената! За трагедията с дъщеря й, довела до загуба на гласа, певицата споделя: “Бях отчаяна и се обвинявах, измъчвах се. Не ме напускаше мисълта, че бях лоша майка. Това беше най-трудният ми период. Децата трябва да погребват родителите си, а не обратно… Всичко това можеше да ме извади от равновесие. Но не успя. Изгубих гласа си, но в следващия момент нещо като че ли ми нареди да стана и отново да изляза на сцената. Ако бях скръстила ръце и се бях отдала на самосъжаление, това нямаше да върне Саманта…. Облякох обикновена черна рокля, излязох на сцената, а зрителите в продължение на 5 минути ме аплодираха. Публиката е невероятна в способността си да подкрепя и поддържа артиста! Всичко това дава необичаен адреналин. Това е като наркотик!”
На втората спирка от междугалактическото ни пътешествие със „Звездния експрес” ще научите нещо повече за романтичната любовна история от мюзикъла с атрактивното име „Сладката Ирма”.
петък, 29 януари от 14.00 часа
