Първият говорител на БНТ. За себе си казва, че е с „усет към изкуството”. Не може да живее без книгите и музиката. В къщи има 5 радиоапарата - два включени на „Хоризонт”, другите три - на „Христо Ботев”...
„Като дете съм живял 3 години в катун. Отидох за малко да видя какво е и ми хареса. Намираше се на 1 км от къщата ни в Търново. Попитах мога ли да остана и останах. Ядох за първи път питка с бяло брашно на жарава, пълна с хубаво мазно сирене... Бях бедно момче и когато валеше дъжд, в локвите пусках моите кибритени кутийки...
След ВИТИЗ работих 7 години в Радиото - единственото наказание получих, защото имах навика да чета книга, докато чакам да дойде моя ред да представя новините... веднага се появил издайник и хоп! - наказанийце... След наказанието ме одобриха за телевизията...
Педя човек ... Тази кукла, когато правихме първото предаване, то беше на покойния ми колега режисьора Асен Траянов. Той направи първото предаване „Лека нощ, деца” с Педя човек, Лакът брада. И тъй като куклата нямаше как по друг начин да ме нарича, казваше: „Добър вечер, чичко Филипов!”... Спомням си, че ходих да искам разрешение да чета приказките. Това беше скромна възможност да наситя актьорското си същество.
За мен приятелството е дар. Ако го имаш, с две ръце го дръж, не го изпускай! Мога да бъда приятел с всеки и се чувствам удобно с всеки - мисля че това е вродено качество. Семейството ми е артистично, баща ми е играл с Мими Балканска в Музикалния театър, майка ми е великодушен, деликатен човек и за нея спокойно може да се каже, че и на мравката път правеше. Артистичността ми е по линия на баща ми. Човек е копие на родителите си. Аз съм живял с родителите си и съм попил всичко от тях. Затова и моето верую е: много уважавам хората пред екрана! И знаех винаги че единствената разлика между мен и тях е, че аз знам новините малко по-рано от тях.
Чета от второ отделение. Българските народни приказки, Ян Бибиян на Елин Пелин, Йовков... попивах ги, а основното в тях бе обичта към хората... А когато книгата е хубава, винаги намираш отговорите, каквито и да са ти въпросите.
Много слушам опери, имам много приятели в операта. И докато съм жив, ще се вълнувам като слушам опери. Вълнувам се чак до сълзи. Една сълза е нещо много достойно... Мен ме води хубавата музика. Сега слушам Травиата...”
От какво се вълнува днес чичко Филипов и има ли нещо, което не знаем за него - със сигурност има. Но най-важното, което научи нашият екип, бе че той никога не се обижда като чуе обръщението „чичко Филипов”, независимо от възрастта на човека срещу него. А след като чуете предаването сме сигурни че ще се „заразите” с неговата завладяваща топлота.
неделя, 7 февруари от 10.00 часа
