Наричат го „френския Куелю”. Той е „Човекът, който искаше да бъде щастлив”. Зад заглавието на този бестселър, продаден в 250 000 екземпляра само във Франция, се крие обикновен човек, който не престава да се учудва на успеха си. Сега, когато излезе от печат втората му книга, 43-годишният Лоран Гунел, бивш счетоводител и настоящ специалист по личностно развитие, споделя как е разбрал, че щастието се намира в човека. Гунел гостува в България по покана на издателство „Колибри” и на Френския културен институт, за да представи двете си книги, излезли на български език - „Човекът, който искаше да бъде щастлив” и „Бог пътува винаги инкогнито”.
„Когато бях дете, бях сигурен, че „по-късно” ще бъда щастлив. Преди това обаче трябваше да работя, за да „изкарам добра диплома и да имам добра професия”, както ми повтаряха моите родители. Изглеждаше ми логично. Затова бях добър ученик. Свенлив, затворен, не умеех да си създавам приятелства. У дома никога не канехме гости. Детството ми беше тъжно и монотонно, но аз очаквах с нетърпение да дойде онова „по-късно”, когато всичко щеше да започне. В юношеството си имах някакви смътни надежди да стана психиатър, за да разбирам хората и да им помагам. Семейният ни лекар ме разубеди. В края на краищата се спрях на професията експерт-счетоводител, тъй като поезията на цифрите открай време ме привличаше и щях да бъда независим и „да съветвам предприятията”, както се твърдеше в брошурата, представяща различните професии. Мисълта да „съветвам” ми се нравеше.
Невролингвистичното програмиране беше отключената врата, през която навлязох в пленителния свят на хуманитарните науки. Впуснах се без задръжки, потопих се изцяло в него. Станах ненаситен за нови знания и обучения, скачах в първия самолет, за да се срещам с най-известните специалисти по всички краища на света… Един ден ми се обади вицепрезидентката на голямо дружество за обучение по НЛП в САЩ с предложението да водим двамата един стаж във Финландия и разбрах, че най-сетне зная какво искам, както и че бях готов да стана консултант по тези въпроси. Моят път беше отворен и ми оставаше само да поема по него с цялата си душа и сърце: да обикалям предприятията, да предавам знанията си, да уча хората да живеят по-добре.
През 1995 г., точно преди да се посветя на новото си поприще, заминах на семинар на остров Бали. Би трябвало да съм на седмото небе, но странно защо, пристигайки получих силен пристъп на меланхолия. Кризата се оказа здравословна, понеже ми помогна да осъзная, че щастието не зависи от външни елементи, а от случващото се вътре в нас. Това беше основната информация, която ми липсваше, за да започна новия си живот.
Исках да разкажа как връзката със самия себе си, а и с другите, може да направи човек щастлив. Получи се спонтанно - в един роман, който озаглавих „Човекът, който искаше да бъде щастлив”. След като го завърших, се обадих на един издател, без особено проучване, и той го публикува. Дори не съзнавах какво изключение бях, с каква лекота се бяха развили нещата! Нямах най-малка представа какво означава да издадеш книга. Просто имах усещането, че след като бях написал една книга, която да бъде четена, е напълно логично някой издател да я публикува.
За мен беше нормално и това, че хората я купуваха, та нали я бях написал за тях. Изобщо не си давах сметка - мисля, че все още продължавам да не си давам сметка, въпреки всичко, което ми наговориха, че книгата „Човекът, който искаше да бъде щастлив” се продавала с невероятен успех и била преведена на дванайсет езика. Всъщност, според мен, не това е най-важното. Правя това, което ми се струва правилно, без да преследвам успеха на всяка цена. А правилното за мен сега е да предам на възможно най-много хора това, което съм разбрал от живота. Роди ни се второ момиченце, Шарлот, а аз написах още една книга, която ще излезе скоро: „Бог винаги пътува инкогнито”. Защото вярвам, че човек е толкова чудесно същество, невероятно сложно, красиво и съвършено и поради тази причина животът не може да бъде сведен до това да прекараш известно време на земята и после да изчезнеш. Освен това аз вярвам в бъдещето: в този момент светът не върви на добре, но съм убеден, че това е временно, преходно, необходимо зло, за да дойде едно ново начало и нещата да се обърнат.
Никой не знае по-добре от мен как една книга може да промени своя читател: именно това се случи с мен самия. Оттогава съм безкрайно щастлив. Според мен това е най-малкото, което мога да споделя с хората.”
