„Аз и за себе си съм непозната. Човек непрекъснато се търси и колкото повече години минават, толкова по-близо до себе си стига.
Човек трябва да знае, че животът е едно дълго бягане с препятствия, маратон с препятствия. И всяко идване на земята е едно завръщане.
Всеки човек се връща към мечтите си, към фантазиите. Където и да е, човек трябва да бъде човек, независимо от житейското стъпало.
Сражавам се за добрата новина и смятам че всички сме виновни, че я няма. Животът не е само страх, има толкова красиви неща. Добре е да знаем, че винаги около нас има светла и тъмна страна - защо да не мислим само за светлата?! защо да не изберем само нея?
Детството ми е минало в музика. Пяла съм в хор „Бодра смяна” - оттам и влечението към сцената, декорите, театралния грим... добавих и ядрена физика, английска филология, международни отношения...
За мен родителите винаги трябва да застават до децата си. А децата трябва да имат смелостта да грешат. Мама много я обичам, защото с нея можех и да се проваля, и да победя с еднаква сила. С такъв човек не те е страх да се бориш...
В професията съм топбандит, но не и в живота.
Всеки е свързан със земята, на която се е родил и ние, българите, трябва да сме щастливи въпреки всичко...”
Даниела Кънева е от колегите, за които казваме, че се раждат журналисти.
И не само защото прави разлика дали поръчания материал е за рано сутрин, за обедно време, за вечерно или нощно... А просто защото кажем ли Даниела Кънева, веднага си представяме забързаната й крачка и въпросите, които вълнуват не само нея, но и всеки от нас... Сигурни сме, че ще откриете и непознатата Даниела, като слушате нашия разговор с нея.
неделя, 3 октомври от 10.00 часа
