„Животът е безсмъртен, защото е една безкрайна верига, след нас са децата, внуците...
Талантливите млади автори са много несигурни, имат нужда от тласък. Докато недотам талантливите плащат, за да се издават, и затова читателят не получава реална представа кой е талантлив и кой не. Затова харесвам изречението „Ще правим изкуство, докато не умрем от глад!”
Моето детство започва от седмата ми година. Много ме обичаха и се грижеха за мен. Баща ми ме научи да уважавам хората, да обичам природата. На 15 години открих отново своето детство вече в София.
Хемингуей казва: „За да стане човек писател, трябва да има ранено детство”. Затова съм си написала, че моето детство започва от 7-годишна възраст. Сравнявам баща ми с героите на Йовков. Голяма любов изпитвам и към двамата. Името Люцкан идва от Людски, което значи любов към другите хора и затова запазих тази фамилия. Когато пишеш разкази, те се изливат наведнъж. Аз обичам да пиша разкази, ражда се идеята и се трупа.
Всяко дете идва от любов и трябва да бъде отгледано с любов. За любовта в човешките взаимоотношения, за човешките добродетели - за това искам да пиша.
Винаги съм била оптимист. На моите дъщери всяка вечер им разказвах приказка, в момента я измислях, и те ме спират: „Не беше така!” Израснаха с много фантазия и обич. И до ден днешен едната обича да чете приказки и фантастика. Фантазията какво е - това е да пишеш, но трябва да имаш идея, голяма идея!!!
Надеждата не трябва да се губи, винаги има изход!”
И ние се заредихме с оптимизъм след срещата си с Весела Люцканова - журналист, писател, собственик на издателство „Весела Люцканова”. Пожелаваме ви да ви завладее това усещане, докато слушате предаването.
неделя, 31 октомври от 10.00 часа
По публикацията работи: Милена Димова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
