Първо представяне: на 27 януари 1866 г. във Франкфурт.
Заида е европейка, робиня в сарая на султана Сюлейман, който е лудо влюбен в нея. Гомац, европеец и роб като нея, е осъден на тежък физически труд в същия дворец. Един ден, докато Гомац дремва за малко, Заида поставя до спящия свой портрет. Когато се събужда, той остава очарован от образа й и когато тя се появява, вече в плът и кръв, се влюбва в нея. Двамата успяват да убедят Алазим, любимия роб на султана, да им помогне да избягат. А той пък решава да се присъедини и да избяга заедно с тях. Вестта за изчезването им вбесява султана. Той разпорежда да ги хванат, да ги подложат на изтезания и да ги убият. Във времето, докато ги издирват, търговецът на роби Осмин предлага на Сюлейман една очарователна робиня от сарая му да го развлича. Султанът отказва, а Осмин му се присмива, че отхвърля всички жени заради една-единствена.
Бегълците биват заловени и отведени пред султана. Сюлейман започва да описва с жестоки подробности как ще бъдат мъчени, и Заида е ужасена от съдбата, която я очаква. В последния от достигналите до нас епизоди (от тази опера на Моцарт са останали само фрагменти, които са комплектовани и издадени след смъртта му) тримата роби се молят на султана за милост, но той остава непреклонен. Обаче пиесата, от която са били вдъхновени, и Моцарт и либретиста му, завършва по друг начин: тримата роби откриват, че са роднини: Гомац е син, а Заида дъщеря на Алазим. Султанът прощава на всички тях и им позволява да се завърнат в родината си.
