„Имам любими спомени от детството. В София, на мястото на хотел „Хемус”, имаше бирария с кебапчета, а нагоре бяха тухларните. Там ходехме, за да събираме материал и да си правим топчета. И сега като мина оттам, ми ухае на авантюри. Едно време нямаше детски градини, играехме по цял ден по улиците. Най-добрият ми приятел беше баба ми. Не можеше да чете и пише, но знаеше толкова много народни песни. Тя не ги пееше, а ги разказваше като приказки и това продължаваше с часове. Всичко можех да кажа на баба си и знаех, че няма да излезе от нея нищо. Тя ми казваше: „можеш да бъдеш гол, но трябва винаги да си голям!”
Като дете обичах да съм в различни роли дори и в действителността. Първо се наричах Рикардо. Представях си се с пелерина, голяма шапка с периферия и на бял кон сечах глухарчетата. Детството ми беше спокойно, романтично. Част от Рикардо прехвърлих в професията си на актьор, а това което присъства във фантазията, го прехвърлих в ролите си, и то помогна. В 3 клас тайно от родителите отидохме в Двореца на пионерите и се явихме на конкурс за драмсъстав заедно с Венета Зюмбюлева. И ни поканиха след това в Радиото – това ми беше първият запис!
Актьорството е такава професия, че можеш винаги да си в ролята на друг човек. Има известна доза „аз”, но повече се поставям на мястото на други. Човек едно казва, друго мисли, а трето прави. Баща ми завършил техникума по технология на винарството и тъй като се занимаваше с тези технологии, често ме водеше със себе си в командировките. няма да забравя тези пътувания.
В ученическите години имах един изключителен човек - учителят Коста Църнушанов. От 4 до 7 клас ми преподаваше български език и история. Провеждаше някои от часовете с цигулката си. Сложи невероятен отпечатък върху моите търсения. Създадохме литературни кръжоци, настояваше да пишем...”
неделя, 23 януари, от 10.00 часа
По публикацията работи: Милена Димова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
