„В нашия живот има нужда от фантазия. Има хора, които цял живот живеят в детски свят. Затова Екзюпери е за всички възрасти. Невидимите неща са най-чисти, и когато човек живее с тях, е богат. Имам двама братя, аз съм по средата. Бях много малка, когато се роди второто ми братче, много исках да е момиченце. Беше ми като кукла. Например, правех му роклички, обличах го като момиче, нищо че по-големият ми брат се караше. Така че детството ми мина в игра на малка майка... Чела съм български народни приказки, четях книгите на по-големия ми брат – Джек Лондон, Майн Рид. Живеехме с представите за приключения, откривахме свой свят. Аз предпочитам по-авантюристичната литература. Преписвах от Мартин Идън на ръка, защото я имаше само в библиотеката, а много исках да я прочета. Родена съм в Габрово, но съм живяла само три месеца там. Детството ми е преминало в София. В Габрово ходех при бабите през ваканциите. Скачахме на въже, играехме на дама, на стражари и апаши. Бяхме сами с фантазията си и се развихряхме. Ние си измисляхме нашите героите, а не ги копирахме от филми или книгите. Никой не се притесняваше за нас, беше свободно детство. Обичах да пиша пиеси. Спомням си, написах една в ученическите години – разказваше се за едно негърче, което отива в СССР. Там го посрещат чудесно. И тъй като поставих пиесата в училище, се наложи да играя негърчето, друг не искаше... Пишех сценарии и знаех, че моето място е зад камерата, исках да съм режисьор! Баща ми ме беше записал инженерство, много плаках и до декември месец ме уредиха да отида в Полша да уча режисура. Точно това което си направил, това е твоята съдба. Това е твоят път – предначертан. Имам две внучета и обичам да преживявам тяхната фантазия, да усетя как се формират. При внуците човек има повече съзнателно отношение, има повече опит. Сега следя внуците с очите на душата си. Ако имаш желание и търпение с децата, постигаш всичко. Човек носи характера си още от дете! Ако искаш нещо и работиш за това, ще го постигнеш! Разбрах и друго – ако човек умее да си създава духовен живот, намира своето място в света. Затова усмихвай се на живота и той ще ти се усмихне!!!”
Искахме и работихме за това наше желание да поканим професор Мариана Евстатиева-Биолчева в предаването „Повтори фантазията”. И след като го постигнахме, ще го чуете и вие, слушатели на програма „Христо Ботев”, на 6 март от 10.00 часа.
По публикацията работи: Милена Димова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
