Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тази неделя в „Часът на думите” ще бъде доста весело. Защото и двамата гости са сред най-даровитите писатели-сатирици. Обаче единият от тях сполучливо прикрива това свое призвание зад други литературни залисии и го прави по възможно най-талантливия начин. Роденият през 1946 година в София Виктор Самуилов е български писател и поет, преводач от руски език и сценарист. Автор е на книги за деца и възрастни, хумористична проза и поезия, съавтор на детски читанки. Завършва българска филология в Софийски университет. Работил е като редактор във вестник „Народна младеж”, списание „Български воин”, като редактор и сценарист на анимационни филми в Студио за анимационни филми „София”. Заедно с Доньо Донев и Димитър Бежански е съосновател на хумористичния седмичник „Тримата глупаци”, излизал от 1991 до 1999 година. В него Самуилов заема поста „безотговорен редактор”. Издал е многобройни книги, сред които стихосбирките „Моментално фото”, „Нощем тръгват снегорини”, „Конецът между нас и небесата”; сатиричните книги „Няма как”, „Ни Бог, ни дявол, ни муза”, „Глутница от единаци”; поетичните книги за деца „Безсърдечен грамофон”, „Ей така”, „Ние мушмороците”, „Опако дете”, „Чудовище вкъщи”... Удостоен е с редица литературни отличия, по-важните от които са наградата „Петко Рачов Славейков” за цялостен принос в детската литература, Националната награда „Константин Константинов” в категория Автор, наградата на Международния център за югоизточна европейска литература за деца и юноши. Биографичните сведения за втория гост ни бяха предоставени от него самия.(публикуваме ги със съкращения). И така: Димитър Бежански е роден през месец юли 1953 година. За свое родно място той избира село Дивля. Селото се намира в Пернишка област, близо до границата със Сърбия, в така нареченото Краище. Посещавайки Краище преди повече от век, Константин Иречек пише: „Особен край. Див като Кавказ!” Сто години след Иречек Димитър Бежански пише: „Лют край. Върло люта ракия се прави тука!” Ще пропуснем подробностите от босоногото детство на бъдещия автор и ще споменем само, че той от малък проявява буден ум и изключително ученолюбие. Именно поради ученолюбието му, няколко училища в родния му край спорят къде точно той да завърши средното си образование. Всяко училище се чувства недостойно да оценява знанията му и го препраща към следващото. Накрая Димитър Бежански завършва гимназия все пак на запад – в Перник. Невероятното му ученолюбие се проявява и по-късно – в Софийския университет. Професори и доценти, декани и ректори му предлагат, дори го молят да се дипломира като останалите студенти – след четири години обучение! Той обаче е непреклонен и се обучава цели осем години! След университета Димитър Бежански се отдава на творчество. Твори много, твори неудържимо! Твори вкъщи, твори в множество столични редакции, твори дори в столичните заведения. В резултат на всичкото това творене Димитър Бежански е натворил безброй глупости, поради което съвсем резонно попада сред основателите на вестник „Тримата глупаци” и е удостоен от самия Доньо Донев със званието „Пълен глупак”. Автор е на хумористичните книги „Търся французойка” и „Грешница в полумрака”. В съавторство с Виктор Самуилов и Доньо Донев издава албума „Ум патки пасе”. Носител е на наградите „Сребърен МладЕж”, „Златен верблюд” и „Златен Мирон”. Не е носител на наградата „Гонкур” и на Нобелова награда.
