„Аларма Пънк Джаз” & Indioteque представят: Jeniferever (Швеция) в Дома на киното

Броени часове остават до концерта на шведския построк-дарк-ембиънт квартет/квинтет Jeniferever - част от междинното 5 ½ издание на „Аларма Пънк Джаз” и от арт-инсталацията на „Аларма” „Петък 13 на кино”. Съорганизатори на събитието са Indioteque, които ще участват и с инди-рок dj-сет във фоайето на Дома на киното от 20.00 ч. Подгряваща формация за Jeniferever са ембиънт-нойз-експериментаторите Flioffy. Довечера „Аларма” ще обяви и останалите си концерти до края на сезона. А сега следва интервюто на Indioteque с басиста на Jeniferever Оле Билиус и китариста Мартин Сандщрьом, взето вчера, на около 200 километра югозападно от София.

Имахте ли за цел да изградите чрез Silesia нова и специфична атмосфера в звученето си?
Оле Билиус: Не сме обсъждали много албума, нито сме уточнявали предварително в каква посока ще поемем. Просто го направихме. Но мисля, че всички знаехме за себе си какво искаме и това беше да покажем нещо различно. Албумът е сбор от различните виждания на всеки от нас четиримата. Смятам, че идеите ни са реакции срещу това, което сме създали преди. Искахме да предприемем крачка напред и за нас това навярно означава да правим по-достъпна музика, тъй като това е неизследвана територия за нас.
Албумът е предшестван от лична трагедия. Бяха ли превърнати чувствата от случилото се в музика?
Оле Билиус: Не мисля, че гледахме от този ъгъл, докато записвахме албума или че това е водеща тема в него. Композираме музиката така, както изскочи в умовете ни. Никога не анализираме защо пишем песните, които пишем – просто ги пишем. Но всички сме белязани от трагедията, която спомена. Ако става дума за текстовете, то там е по-възможно да започнеш определена тема, с която да изразиш нещо лично и отличително. Но в края на краищата музиката може да означава толкова много различни неща за толкова много хора. Зависи изцяло от това какво човекът, който я слуша, иска тя да означава, докато я слуша.
Макар и да се радвате на достатъчно известност, все още не сте станали част от мейнстрийма. Това умишлено решение ли е или лошо промотиране?
Оле Билиус: О, не, с радост бихме станали част от мейнстрийма, но бихме искали да го направим с музиката, която правим. Никога не сме имали амбицията тези песни да станат хитове, но би било прекрасно, ако се случи. Главната цел винаги е била просто да пишем добра музика, с която се чувстваме комфортно и знаем, че е качествена. Да работиш с тази перспектива и едновременно с това да достигаш до възможно най-много хора е идеалният вариант. Колкото повече хора ни слушат толкова по-щастлив ще бъда. Не виждам смисъл да си ъндърграунд само за идеята.
Вашите песни често са дълги и сложни. Как се създава една песен на Jeniferever?
Мартин Сандщрьом: Мисля, че няма някакъв установен метод – не, или може би да. Като цяло мисля, че може да ги разделиш на песни, които идват от идея, риф, около който ние надграждаме и такива, които звучат просто като джем сешъни. Повечето имат по малко от двете, но обикновено е първото – аз или Кристофер измисляме риф и оттам се раждат и други части.
Имате повече миниалбуми отколкото дългосвирещи…
Мартин Сандщрьом: Не точно, ако смятаме като за начало момента, в който станахме групата, която сме в момента. За мен тя започна, когато аз се присъединих (хаха!). Всичко преди нашето съвместно EP с The Next Autumn Soundtrack звучи все едно е друга група. Така че ако смятаме следващите проекти, то ние имаме три мини и три стандартни албума. Обожавам концепцията за албума, но ми харесват и малките формати, особено когато става въпрос за по-сложна и многопластова музика. Имаме един много дълъг трак, който не включихме в Silesia и мислим да го издадем като EP, разделено на три песни.
Първото ви издание е от 2001-ва, а според Wikipedia групата е сформирана през 1996-та. Можеш ли да разкажеш повече за тези ранни години в Упсала?
Мартин Сандщрьом: Преди да се присъединя към Jeniferever, те вече бяха пуснали много записи на CDR и след това десетинчова плоча през 2002-а. Но мисля, че всички чувстваме, че историята на групата истински започна през 2003-а – не само защото аз се включих тогава, но и заради промяната в насоката и факта, че вече бяхме адекватно издавани и концертиращи. През 96-та групата реално беше три 12-годишни деца, които пееха където намерят из Упсала, а аз бях няколко години по-голям и в друга банда. През следващите години свирихме няколко пъти заедно и те много харесваха моята група, ха-ха. След като първият им китарист ги напусна, получих покана да се включа. И от този момент нататък нямам намерение да отивам другаде.

(Целият материал е публикуван и на Indioteque.com)

Повече от Jeniferever довечера – петък, 13 май, от 20.00 часа в Дома на киното и от 21.20 часа в ефира на програма „Христо Ботев”.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!