Фрагмент от корицата на книгата „Българската „ерес” и английската Реформация” от Георги Василев (Богомило-катарски влияния върху Уиклиф, Лангланд, Тиндейл, Милтън и Блейк).
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Книгата на професор доктор на филологическите науки Георги Василев, преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии, е уникален шанс за широк кръг от мислещи български читатели да направят интелектуално пътешествие в европейското Средновековие. Особено когато става дума за българските ереси и Стария континент – човек днес има усещането за някаква непреодолима нова апокрифност на тази тема… А книгата на професор Василев, като всички, богати на факти и доказателства творби, подсказва повече въпроси, отколкото дава отговори. Ето някои от тях: Изгорен ли е някой на клада през 17 век в Европа заради дързостта да преведе Библията на родния си английски език? Защо на Острова се появява изображение на Иисус-орача? Наистина ли банкерството и лихварството възникват като средство за самозащита?Как и кога Кромуел и неговият секретар по кореспонденцията – поетът Милтън – пренасят на Острова богомило-катарски писмени документи? Защо навсякъде, откъдето е „минало”, богомилството предизвиква една атмосфера на Предвъзраждане? Променили ли са историята на света българските ереси и как? Богомило-катарската философия ли е вдъхновила протестантството? Ще можем ли да оценим достиженията на богомилите, без да достигнем духовната им висота и проповядваната от тях нравствена простота?
Книгата „Българската „ерес” и английската Реформация” на професор Георги Василев има своите издания на английски език и е оценена по достойнство от специалистите по света. Но произведението е ценно не само с изграждането на своеобразен духовно-исторически мост от югоизточна Европа до Великобритания, а и с подразбиращата се по естествен начин идея, че философията на богомилите е в състояние да изиграе роля в бъдещото хармонизиране на религиите.
