Моите родители бяха изключителни хора. Имах прекрасно детство. Много научих от тях, много попих. Те бяха хора на духа. Баща ми – писателят Любомир Дойчев, се занимаваше с живота и делото на Васил Левски, написа стотици статии, книги за предосвобожденската епоха. Дори научи турски език във връзка с тези изследвания. С майка ми заминаха за Лондон и там в Бритиш музеум превеждаха някои от писмата и документите, свързани с делото на Левски. Майка ми превеждаше от английски, а баща ми – от турски. Баща ми не беше професор, не беше историк, тази тема беше една ученическа любов, която стана смисъл на живота му. Целият ни дом бе в портрети на Левски. Аз съм израснала с неговия образ – на Левски, и с приказките на Андерсен. Баща ми изигра огромна роля в нашето развитие като личности, на мен и брат ми.
Майка ми изцяло се отдаде на семейството, а можеше да бъде професор по английски език, беше завършила Американския колеж в Симеоново, ползваше английски, френски и немски. Цялата махала идваше да се съветва с нея. Моят брат беше доцент по биология и работеше до последно, въпреки че беше много болен...създаде катедра по екологичните проблеми, дори още не бяхме чували за такова нещо. Студентите го наричаха Христос – беше много миролюбив човек и студентите умираха за него.... Ето, такива станахме, такива израснахме, защото нашите родители ни гледаха всеотдайно и нямаше как ние да бъдем по-различни... Бях много заето дете, но това не ми пречеше. Дори всяко нещо, с което съм се занимавала, то после ми е помогнало в работата на сцената...
Актрисата Ванча Дойчева... Има ли българин, който да не я познава от многобройните й роли в театъра и телевизията! Със същия плам участва и в нашия разговор в „Повтори фантазията”.
