Музиката на Дворжак притежава невероятен магнетизъм. Някои дори го наричат свръхестествен. Вероятно и заради рядката дарба на композитора да вае с лекота мелодии, които се помнят. Антонин Дворжак още приживе се превръща в национален идол. Почитат го като малцина от съвременниците му, а пред чешката музика се отварят вратите на най-големите зали и театри в Европа и отвъд океана. Още в 80-те години на 19 век композиторът често пътува до Германия. Девет пъти е бил в Англия по покана на Лондонското филхармонично дружество. Пред 12-хилядна публика в Ройял Албърт хол дирижира своята Стабат Матер. Триумфални са изпълненията на 6-а и 7-а симфонии. А за фестивалите в Лийдз и Бирмингам Дворжак създава внушителните си платна „Св. Людмила” и Реквием. Негови творби звучат под палката на Бюлов, Ханс Рихтер, Никиш и Йоахим. А партитурите, отпечатани в издателските къщи на Зимрок и Новело се разпродават като топъл хляб.
Пътят на Антонин Дворжак започва от селцето Нелахозевес през 1841 и завършва 63 години по-късно, когато е на върха на славата си. Дълъг, мъчителен, непредсказуем път – от мизерната кръчма до световния триумф. Че как иначе може да се нарече звученето на танца фуриант – третата част из Шеста симфония на Дворжак? Това е първата отпечатана симфония на маестрото. Носи му световно признание.
Впрочем, фуриант в превод означава горделивец. Това според Дворжак е любимият танц на чехите. Пълен с неукротима енергия, устрем, воля за живот. За свободен живот! Тъкмо тези качества помагат на бъдещия композитор да изплува, след като пропадат мечтите на многолюдната фамилия Дворжакови да се превърнат в преуспяващи хотелиери в Злонице.
Тук Антонин, редом с тежкия труд в градската кланица, получава първите си уроци по виола,пиано, контрапункт и орган. 16-годишен е, когато през 1857 прекрачва прага на органовата школа в Прага. В дипломата му професорите педантично са отбелязали: „Господинът е по-силен в практическите навици, отколкото в теоретичните познания.”
Дворжак пък припечелва по някоя и друга пара, свирейки на виола в кафенетата на Прага и в оркестъра на театъра. Боготвори Сметана! Също Шуберт, Шуман, Брамс, Вагнер, Лист… Първият значителен успех идва едва на 32 години. През 1873 в Прага. Хор от 300 души изпълнява кантатата на Дворжак „Наследниците на Бела хора” (в превод – Бялата планина). Критиците акцентират върху националния колорит и оригинални хрумвания.
Антонин Дворжак рядко бил доволен от написаното. Дори унищожавал някои от ръкописите си. По чудо оцелял вокалният цикъл „Кипариси” от 1865 година. Почти през целия си живот композиторът се връща към него. Използва музикалните си хрумвания в други опуси, а 20-ина години по-късно се появяват знаменитите „Любовни песни”, оп. 83.
Преди това обаче друг вокален шедьовър спира дъха: „Моравските дуети”.
С тях Дворжак печели наградата от 400 гулдена на австрийското правителство. В журито са Брамс, Ханслик и Хербек, а Зимрок отпечатва партитурата. Брамс, изумен от свежестта и лекотата, които бликат от вокалните миниатюри на младия чех възкликва: „Това момче има повече идеи от всички нас!” Тъкмо Брамс извежда Дворжак на големия път. Често споделят плановете си, заедно със страстта към природата и влаковете. След време, в Америка Дворжак попада на едно писмо. В него Брамс изповядва, че би бил щастлив, ако може да пише с такава топлина в сърцето, както неговият чешки приятел. Големият коз на Дворжаковата музика. Мелодиите избликват сякаш една подир друга. Носят специфичен аромат. Сближават.
Има го, разбира се и в комичната опера „Дяволът и Кача”. Операта винаги твърде много изкушавала Дворжак. Написал е десетина партитури, а най-популярните заглавия са „Дяволът и Кача” и „Русалка”. Първата е ярка,цветиста, с острокомедиен сюжет. Другата: по-фино нюансирана, прелестна акварелна живопис. Цялата 1898 Антонин Дворжак работи усилено върху „Дяволът и Кача”. Либретото на младия писател от Прага Адолф Вениг е върху популярна чешка народна приказка.
Споменатата 1898 била твърде щастлива за Дворжак в семеен план. Навършвали се 25 години от собствената му сватба, а предстояла такава и за най-голямата му дъщеря Отилия. Отилия се омъжила за любимия ученик на маестрото Йозеф Сук. В такава приповдигната обстановка работата върху партитурата на „Дяволът и Кача” върви с лекота. Впечатляващ успех има премиерата през ноември 1899 в Пражкия национален театър под палката на Адолф Чех.
Днес си служим с определението „гражданин на света” под път и над път. Дворжак обаче в пълния смисъл на думата бил гражданин на света. Вероятно тъкмо заради това толкова дълбоки и силни са националните му корени. Личи съвършено ясно от всяка нота,която ни е оставил. Дворжак винаги трудно се разделял с чешката земя. Особено мъчителни са колебанията дали да приеме директорския пост в Националната консерватория в Ню Йорк. С твърде примамлива годишна заплата от 15 000 долара: 25 пъти повече от възнаграждението, което Дворжак получавал като професор в Прага.
В броя си от 28.09.1892 „Ню Йорк Хералд” известява на първа страница:
„Д-р Антонин Дворжак е готов да започне работа. Известният чешки композитор бе сред първите, които напуснаха палубата на кораба „Заале”. Маестрото се настани с жена си и двете си деца в хотел„Кларендон”.Преди да говори с когото и да било, той пожела преди всичко да се наспи добре. Впрочем видимо изглежда доста уморен. Композиторът не е дяволска персона от казашки тип, както подсказват неговите портрети. Има приятно лице и твърде изтънчени маниери. „Елате утре!”, каза на перфектен английски. „С удоволствие ще отговоря на всичките ви въпроси…”
Така са го видели жителите на Ню Йорк през есента на 1892. Тогава Дворжак е на 51 години. Маестрото поема и ангажимент да дирижира десет концерта със свои произведения на сезон. Твърде сериозно се отнася към основната си мисия отвъд океана. „Американците очакват от мен велики дела”, пише Дворжак. „И най-вече да ги насоча по пътя към създаване на тяхна национална музика на базата на местния фолклор.”
Един от учениците на Дворжак Хари Хопкинс (по-късно министър в правителството на Рузвелт) си спомня: „Маестрото много държеше на контрапункта. Педантично проследяваше отделните гласове, пушейки нервно дълга черна пура. Никога не анализираше формата на произведенията. Имаше безпогрешен усет за пропорции. Не се разделяше с прословутия си бележник. Там записваше на мига всякакви хрумвания. Особено държеше на чистия тембър и индивидуалната характеристика на темите. Затова и творбите на Дворжак се отличават по своя колорит”, думи на Хари Хопкинс за неговия учител Антонин Дворжак.
В Америка композиторът създава две гениални творения: человия концерт и симфонията, позната на всички – „Из новия свят”. Няма търпение обаче да се върне у дома, в любимото си убежище – имението Висока, недалеч от Прага. Тук се появява най-прочутата опера на Дворжак „Русалка”. Време, в което издателите го засипват с поръчки. Симфониите и камерните му произведения се свирят с огромен успех из Европа и Америка. Въпреки това обаче Дворжак твърдо решил да си подари за 60-ия рожден ден тъкмо оперна творба!
През пролетта на 1900 година композиторът вече държи в ръцете си либретото на „Русалка”. Негов автор е видният чешки поет и драматург Ярослав Квапил. Сюжетът е популярен сред народите на много страни, а Ханс Кристиян Андерсен създава знаменитата си приказка „Малката русалка”. Самият Дворжак нарича операта си лирична приказка.Приказка за любовта, която не се бои от страданията и смъртта…
Премиерата през март 1901 е чуден подарък, който авторът сам си поднася.
Възторжената публика, изпълнила Пражкия национален театър, буквално понася на ръце композитора. И днес „Русалка” е сред най-популярните чешки сценични заглавия. А критиката и публиката са единодушни: музиката притежава рядка красота и изтънчен колорит.
А те, критиците, винаги са наблягали върху мащаба на сътвореното от Дворжак в, уви, не толкова продължителния му земен път. Факт е,че още приживе го почитат като икона. Вероятно и заради голямото му сърце и изумителна почтеност. Въпреки поклоните от страна на височайши особи, Дворжак до края на дните си не изневерява на своите навици. Става рано и работи, докато другите още спят. А когато Яначек го моли за съвет, не се колебае: „Малко повечко мелодия – не се плашете, драги, от това!”
В съботната вечер ще чуете „Песен към месеца” из първо действие на операта „Русалка” в изпълнение на Катя Попова. Също осем от 13-те „Моравски дуети” представени от Едита Груберова, Веселина Кацарова и Фридрих Хайдер на пианото.
Ще прозвучат първо действие на комичната опера „Дяволът и Кача” (с участието на Лубомир Хавлак, Лудмила Команцова, Пршемисил Кочи, хор и оркестър на Пражката опера с диригент Зденек Халабала), както и второ и трето действие на „Русалка” – в главните роли Габриела Беначкова, Виеслав Охман, Рихард Новак, заедно с филхармоничен хор и оркестър под палката на Вацлав Нойман.
Предлагаме ви още две творби на Антонин Дворжак: кантатата Те Деум и Серенада, оп. 44.
събота, 10 септември, от 20.00 часа
По публикацията работи: Ивета Грънчарова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
