Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти. След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а през 2006-а замръзва частично и напълно отново през 2012-а и 2017-а година.
В студените зими в миналото децата са били здрави и са играели в снега по цял ден, а вечер край огнището са се събирали със семейството на пилешка яхния.
Последните замръзвания на река Дунав от по-ново време са през 2012-та, когато румънците разбиваха леда посредством взривове и през 2017-та година, когато през целия януари силистренци имаха възможността да се снимат за спомен на поколенията.
С взривове е разбиван ледът при Силистра и през 1985 година. Избират за подходящо място реката в района на Айдемир - така спасяват от заливане западната част на града.
От взривовете са изпотрошени стъклата на прозорците на жилищните блокове близо до Дунавската градина, както и на природо-математическата гимназия. Щетите били платени от тогавашната Комисия по стихийни бедствия и производствени аварии.
За "бомбардировката" в Силистра пристигнала специално батарея от дивизиона в Шумен. Оттогава като че ли истинска зима в този край на страната сякаш не сме видели. Поне не такава, за каквато си спомня Евдокия Савова от Тутракан, която като дете е отраснала в село Добротица.
Публична тайна е и защо тогава децата са били здрави, както и техните родители. През зимата, която си спомня Евдокия Савова, през 1954 година Дунав замръзва за 74 дни.
И силистренци помнят годините, когато дебелината на леда е достигала 30 сантиметра.
Децата играели, а по-големите са се пързаляли с модерни кънки, закупени от съседните по-големи градове – Русе и Варна. За по-бедните имало кънки, които се завинтвали върху подметката на зимните им обувки. Младежите се пързаляли с шейни и омайвали девойките.
Според историческите архиви, когато Силистра е била в рамките на Румъния (1918-1940 г.), всеки път при замръзване на Дунава местните богаташи се мятали на шейните и тръгвали по леда, за да минат от другата страна на реката и да посетят т. нар. журове в отсрещния град Кълъраш. При хубаво време стигали чак до Букурещ.
Дамите също пазят спомени от зимите край Дунав, когато влизали с кавалерите си навътре в реката по леда, за да си шепнат любовни стихове в заседнала дървена лодка.
Още по темата в звуковия файл.