Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Обичам тази страна. И имам причини за това. Първо, там много добре се грижат за околната среда. Националните паркове, резерватите и защитените територии заемат над 30 процента от територията на страната. Съществуват и повече от 100 частни природни зони, които са и много доходни за собствениците си - за посещението им се плаща доста, особено ако си чужденец. Другото е, че тази страна няма армия. Тя има само полиция, което означава един доста добър ред. В Латинска Америка всичко ври и кипи от революции и държавни преврати, а там няма армия и всичко е много добре подредено.
Трето, и най-важното според мен, е че аз имам много добри приятели там. Един от тях е Валтер Варгас, който е завършил химия в България и говори великолепно български. Сред приятелите ми костариканци е и Мария де лос Анхелес, която е агроном и също е завършила в България. Тримата сме обиколили няколко пъти Коста Рика. Приятелите са били моите водачи и те ми разкриха красотите на тази страна.
Валтер Варгас, Мария де лос Анхелес и Симеон Идакиев (отдясно наляво) при вулкана Поас.
Територия на Коста Рика е горе-долу равна на половината на територията на България, а има 120 вулкана - 50 от които действащи. Първото, което прави впечатление, когато се изкачиш на някой от тези вулкани, е утаеното езеро със смарагдово зелен цвят на дъното на кратера. Но това не е вода, в повечето случаи това е киселина. Ако паднеш там, от теб просто нищо няма да остане.
В превод от испански Коста Рика означава „богат бряг”. Много често я наричат и „бижу между два велики океана”, и това не е просто реклама, а осъществен блян.
