Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Не се връщам към детството. Прекалено ми е ангажиран денят. Детството ми мина по „Христо Ботев” и „Солунска”, със стотинките под трамвай 6. Фантазията трябва да е ежедневие, не мога да си представя света без измислицата! Всичко на този свят е измислено. Човек е самотник по отношение на поколението, затрупан от рефлекси и така е част от времето. Наблюдавам младите хора и виждам как се развиват, виждам възможностите, развити и идващи от семейната среда. След раждането всичко е въпрос на личен избор. Някъде и някога съм се огъвал, някъде съм минавал лазейки, но това е животът. В приятелството има серия от сложни чуства. И в това е красотата на живота – в разминаването на понятията, на възгледите. Големите приятелства прминават в самота. Имах добро детство и семейство. И чудесни провинциални лета в шуменските пещери, ходил съм там по един месец. Но когато бабите и дядовците си отидоха, съм скъсал връзката с тези места. Бяхме по-възрастни за времето си с моите съученици. Без да бързаме, пораснахме... И може би защото без да бърза, Анри Кулев „пораства” и това му помага да съхрани своята фантазия в анимираните си филми. И като всяко пораснало дете посреща всеки въпрос първо с отрицание, а след това с дълго и напоително обяснение.
