Академикът пред „Нашият ден”: Отмина една много трудна година във всички аспекти: и стопански, и политически, и по отношение на духовността. Световната криза продължава, а с нея и духовната. И това не e само в България, то засяга цялата западна цивилизация.
След срутването на комунизма, сега пък настъпи финансова криза на капитализма, така че и следващата година няма да е по-добра. Трябва обаче да си извлечем поуки, за да настъпят по-добри времена.
Вече 22 години преход ни измори. За мен този преход не е свършил, той е прекалено мъчителен и продължителен. За жалост, най-много пострада българската духовност. Икономиката все някога ще се възстанови, но не се преоткриха духовните ценности, а и привнесените отвън не намериха почва у нас.
За младите върховна ценност станаха парите. Дори и науката вече изцяло зависи от парите. Те ръководят държавата. Парите господстват над обществото. Това е много тревожно и за нас като българи и за цялата западна цивилизация. В такива ситуации се появяват духовни водачи, но всичко зависи от призива на епохата. Понеже сме с разклатени ценности, духовните водачи не се забелязват и не се чуват в българското общество. Гръмогласни са политиците, които непрекъснато се сменят като елит. Чува се глас и от бизнесмените. Доста са шумни изявите и на „чалгаджиите”. Духовното е подтиснато днес. Ето какво преживя БАН – орязване на бюджета, унижения за работещите. В науката трябва да се влагат средства, които после се връщат пак за България. Младите все повече се отварят към света, националното се обезличава и хуманитарните науки биха могли да опазят българската нация.
Все ме питат къде са българските интелектуалци. Те в началото на прехода бяха много активни, дори навлязоха масово в политиката, но след това я отрекоха като мръсна работа и се оттеглиха. Излязоха от политиката, но останаха зависими от политиците. Това е според мен същественият проблем.
В нашата народопсихология го има и кланянето. В продължение на 7 века сме били в две чужди империи – византийската и османската и от там идва поговорката „Срещу ръжен се не рита”. Така, макар и трудно, сме оцелели в чуждите империи. Днес обаче живеем в собствената си държава и не трябва да се кланяме на управляващите.
Сега всички са се съсредоточили към насъщния и не ни остава време за духовното. Събитията около нас ще играят решаваща роля, тъй като са обективни обстоятелства, които връхлитат от всички страни. Те са извън нашата воля. Ние трябва да намерим нишата си на съществуване в тези противоречия и да бъдем по-единни. Трябва да проявим разбиране един към друг. В криза хората се обединяват за общи дела.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
