Първите 6 години са много важни в живота на човек. Трябва много да внимаваме с децата. Когато мама ме хранеше, на всяка лъжица казваше: това е лъжица за... И когато тръгнах на седмична детска градина си мислех, че нещо съм сбъркала с лъжичките, за някого не съм куснала. Дядо ми беше пример за безусловна любов - той винаги ме обичаше без „ако”. Безусловната любов е голямо богатство, с това се раждаме! На нас ни се внушава какво да правим, каква потребност имаме от това или онова, внушава ни се че има хора които ни казват какво да правим, как да се лекуваме. Но всъщност всичко зависи от нас самите, собственият ни организъм може да се справи с всичко, не го осъзнаваме още, но позитивните мисли са много важни за нас. А за децата най-важното нещо е личният пример, който им даваме. Оттам и нашата отговорност - каквото и да правим или говорим, те го повтарят.
Благодарна съм на родителите си, защото имах свободата да правя всичко – различни спортове, рисувах, занимавах се с театър, никой не ме е спирал за нищо. Това е най-великото право - правото на избор. Стига да има куража човек да направи нещо, няма значение на колко години е! Много е важно да се благодари. Без приятели не може. На приятелство се учим всеки ден, но понякога се налага да кажем „довиждане”. Страхът обикновено блокира. Когато човек не се страхува, прави най-доброто от себе си.
Ароматите идват от детството ми с мирис на току-що изгладено пране, на чисто, на зелено и на люляк! В къщи имахме правило - да сядаме заедно на масата. И сега го правя, разказваме си за изминалия ден. Винаги съм вярвала, че когато човек нещо си пожелае, то се случва!
Затова е добре да си пожелаваме положителни неща! Като това да слушаме предаването „Повтори фантазията” с Ганета Сагова, главен редактор на списание „Осем”.
неделя, 12 февруари от 10.00 часа
