Мястото е Съюза на българските композитори (от 11.00 часа), а инициативата е на колегата Георги Коритаров. Там ще бъдат дискутирани различни теми като тази как добрите журналисти-международници ни приближават към света, професията репортер, как се води битка срещу цензурата, за институцията PR.
Георги Коритаров призна, че за да се случи това са били необходими много усилия. Защо тази школа е необходима и какво ще предложи тя? Ето какво каза той за „Нашият ден”:
Когато говорим за нашата професия, емблемата Стефан Продев олицетворява съпротивата срещу статуквото. Стефан Продев е може би точно този пример, който показва, че мястото на идеалистите в съвременното обществено и ценностно пространство най-често е зад борда. Мечтателите и визионерите по стара българска традиция биват смачквани, изхвърляни, обругавани, подигравани. Изгонен от в. „Култура”, той не наведе глава, не се отказа от логото, което доста дълго време стоеше на този вестник, че „свободата на печата е над всички свободи”. Той носеше този принцип в себе си. Единствено благодарение на неговата личност, в периода 94-96 г. вeстник „Дума” беше емблема преди всичко на съпротивата срещу партийната бюрокрация, срещу бездушието, срещу клиентелизма. Аз предложих тази школа да е на името на Стефан Продев.
Никога не съм бил социалист, никога не съм работил в „Дума”. С Продев съм се виждал три или четири пъти на съвсем импровизирани разговори. Идеята е да дойде всеки, който се интересува. Това няма да е школа, в която се разказва за Стефан Продев. Това ще бъде опит да бъде разказан символът на Стефан Продев „Независимост, демократичност, характер, талант, визионерство”. Българската медийна среда страда не само от това, че не изразява гласно пристрастие, а и от липсата на обща култура, на интелектуални аргументи, с които да води полемика независимо по какви теми. За да се устоява позиция „за” или „против” не е необходимо само да се влиза в епитетни жълти войни, каквото е всекидневието, каквато е днешната медийна реалност. Кризата не може да бъде оправдание за липсата на характери, за липсата на демократизъм. Днес всичко се прави от позицията на корпоративни войни, сблъсъци на полуфеодални интереси и възпроизвеждане на безумна митология. Искам да има образовани, мислещи, демократични, горди, независими български журналисти, които са готови да плащат дори цената да бъдат изхвърляни, когато защитават принципи. Те трябва да имат морала с общи усилия да се защитават, така че олигархично-феодалната хватка, която ги притиска, постепенно да бъде унищожена. Свободата на изказ и позиции в блоговете не е добра новина. Това означава, че журналистите имат потенциал да бъдат свободни, принципни и остри само там, където е тяхното най-лично пространство. Аз не изключвам, каквото и да кажа, идеите да се оценяват в пари. Това е част от мерзостта, в която сме потопени. Искам да кажа, че тази школа е абсолютно отворена като достъп.
Хората ще влизат без такса, без билети, без вход, не е нужно да са членове на СБЖ. Обявил съм, че това е абсолютно безкористно действие от моя страна, т.е. няма да получавам пари за работата си.
