До неотдавна наричаха Лаос „забравената” страна на Югоизточна Азия, но след като я видях, отново се убедих, че подобно твърдение е неточно и вече не отговаря на истината, въпреки мяркащите се тук-там плакати със сърп и чук, които извикваха на живот позабравени асоциации.
Ако останете на вълните на програма „Христо Ботев” и „Нашият ден” в петък, може би отсега нататък названията Виентян, Луанг Прабанг и Меконг няма да бъдат за вас просто имена, които будят смътни представи, обвеяни от романтична неизвестност - за забулени в облаци планински върхове, тропическа зеленина на безкрайна джунгла, смугли азиатски лица и оранжеви наметала на лами, които под глухите удари на свещения тъпан отдават почит на многоръки богове.
