Интервю на Юлия Петрова с Георги Чапкънов, представено в „Артефир”
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Художникът Георги Чапкънов изработи паметник на поета Радой Ралин. И навярно е вложил цялото си приятелско сърце в творбата, та сякаш с магията на изкуството успя да пренесе и върху паметника съдбата на поета. И стана каквато стана... Гледаш го – просто гранит или камък там някакъв, а пък вече събуди спорове и тюхкане сред академичното тяло и по-първите люде. Не бил за тук. Не бил за там... А в годините след 10-и ноември всеки, който се разхождаше из центъра на столицата и познаваше Сатирика, можеше да го срещне, да се спре да поговорят на тротоара, да се позасмее и дори да се поизчерви на по-солените му и доста витални забележки. И всичко си беше толкова естествено, толкова софийско, толкова човешко... Каквото всъщност е съумял да го пресъздаде и талантливият Георги Чапкънов. Идеята паметникът на Радой Ралин да изглежда така, като че ли той върви насреща ни като в предишните дни, е чудесна. Може би щеше да е мъдро и да е пред Университета – да среща студентите – за един все още непреподаден в аудиториите урок по чувство за хумор. А пък съвестта си всеки от нас може да срещне навсякъде. Не само пред бившето кино „Изток”.
