Още в античността различни форми на музикален театър успяват да се развият и да намерят трайно своето място. С подкрепата на интелектуалния кръг „Камерата де' Барди” във Флоренция за първи път композиторът Джакопо Пери създава музикално произведение – „Дафне”, което може да се приеме като творба, която много се доближава до днешното понятие за опера.
Първите стъпки у нас, към развитието на това музикално изкуство се правят от трима български музиканти през 1890 г. – Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев организират първата оперна трупа в България като отделна секция на „Столичната драматично-оперна трупа”. Пред удивената публика се представят 12 цели опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество и се приемат с неочакван успех.
Как и днес операта успява да съхрани и развива традициите на националното музикално-сценично изкуство и да бъде привлекателно културно средище?
За операта – храм на всички музи и за оперния музей разговаряме с проф. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет.
