С Антон се познаваме от години, но честно да си призная нямах представа как е преминало детството му и изобщо какво дете е бил. Тони Стефанов сподели интересни моменти от своите детски години в предаването „Повтори фантазията”, но един ни накара да се просълзим, първо той, после и аз покрай него. На въпроса ми има ли съвет от своите родители, който спазва и до днес, той отговори:
„Не е точно съвет, а желание на моя татко. Неговото желание (и аз много добре знаех това) бе да има внуци. Помня го вече в последните дни преди да си замине от този свят аз бях до него и когато го погледнах, целия включен в апаратури и маркучи... видях една сълзичка да се стича по бузата му, а погледа му отправен към мен – бащински, с любов! Ще се опитам да му изпълня желанието, моят брат вече го стори”.
Инак детството на журналиста е безоблачно и красиво. Бил е емоционален от малък, артистичен, открил е втората Асамблея „Знаме на Мира” в София, и до днес помни стиховете, които е трябвало да каже тогава. Искало му се е да бъде актьор, но съдбата е имала други планове. Силно вярва в предопределеностите и в това, че човек не може да избяга от пътя, който му е предначертан свише. Никога не е имал болни амбиции да бъде първи в професията си, но успехите го правят щастлив и потребен. Винаги е усмихнат и добронамерен, такъв беше и пред микрофона на „Повтори фантазията”. Разказа ми за силата на детските мечти като подплати разказа си и с личен пример.
„От малък много харесвах журналиста Кеворк Кеворкян и все си мечтаех някой ден да го срещна, дори повече - да работя заедно с него, репетирах вкъщи, интервюирах въображаеми събеседници, докато наистина по-късно бях част от екипа му във „Всяка неделя”.
„Аз не съм загубил или забравил детето в себе си, дори напротив, и до днес имам чисто детски хобита като например това да колекционирам играчки от шоколадови яйца, имам завидна колекция... и знаеш ли все си мисля, че се отдадох на това хоби като някаква компенсация от детството ми, когато не беше възможно ние, децата на обикновените трудещи се, да имаме подобни лакомства с играчки.
„Човек цял живот преследва своето детство!, беше възкликнал актьорът Джоко Росич мой гост отпреди години. И с Антон Стефанов стигнахме до същия извод в „Повтори фантазията” - за спомените от детството като чиста магия!
неделя, 13 май от 10.00 часа
