Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Танцът в бароковата епоха изразява характер, митология, философия и политика. Съществува разграничение на народни и бални танци, но едни и същи хора изпълняват и двата вида и то за собствено развлечение или представят спектакъл на зрителите сред знатните кръгове. Самият крал танцува на сцената заедно с други благородници, но ролите им са съобразени със социалния им ранг. Това е най-показателно за Франция и времето на Луи ХІV, Кралят-слънце. В балетните сцени той се показва ту като победител във войната, ту като добрия баща на народа. Особено важно е да се спомене, че всяко едно движение на тялото е режисирано – включително позицията на ръцете и на пръстите е важна част от бароковата хореография. Всеки танц има своя характер или афект и се използва в подходящите моменти. Тялото на танцуващия е използвано по различен от познатия ни днес начин. Когато се играе сериозен танц задължително се носи корсет или кираса (част от нагръдните доспехи). Но подобен костюм не позволява много на корпуса да се движи. Ако се представя танц-гротеска, вече няма корсет и се позволява всичко, което е удобно за танцьора. Така на практика се дава шанс за проява на всевъзможни екзотични фигури за барокова Европа – маври, турци, китайци, дори абстрактни герои или предмети. Характерно гротескно мислене е да се изобрази треперене или подскачане на един крак. Оттук по-късно се развиват новаторските идеи в балета, свързани с подскоците и техниката на пируетите. Например пируетът се е изпълнявал на два крака, а на един, както днес ни е познат, в бароковата епоха е смятан за фигура с гротескно съдържание.
