Ирен Ямами в музея „Сокай” във Велико Търново при представяне на книгата си „Архаични символи в бродерията”: „Трябва да пазим и ценим, това, което имаме. В Япония треперят над всичко, да го съхранят, да го има”
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Наричат го „град, който никога не спи”. Втори е след столицата Токио, но притежава най-голямото пристанище в страната, толкова изпреварило времето, че е известно като „порт на бъдещето”. Само на 30 км от Токио, Йокохама е много повече от сателит и спално помещение на мегаполиса. Посреща туристи, дошли специално да видят най-високия вътрешен морски фар в света Yokohama Marine Tower, една от най-високите сгради в Азия – небостъргача Ландмарк, 296 метра, да се любуват на странната светеща вятърна кула, да разгледат Музея на конната цивилизация или да се разходят из градината Санкейен със запазени японски къщи в автентичен стил. Ирен Величкова – Ямами може дълго да разказва за Йокохама. Омъжена е за японец. Познава онези скрити за окото различия в привичките и общуването, за които няма да прочетете дори в най-подробния пътеводител. Ядат ли японците тиквени семки? Защо, след като в страната цъфтят череши, се внасят череши от други държави? Как така, ще ви попита японец, посетил България, оставяте милионите да се търкалят безпризорно по улицата, най-много нощем да ги покриете с найлон… Но те остават там, нощем, купища пари?! Из всички български села и градове? Всъщност, става дума за купчините дини, на които никой у нас не се учудва. Но за японеца е шок, тъй като при тях дини се продават и по 150 щатски долара. Една от най-неизследваните територии, които носят ключа за разгадаването на даден народ, е неговото везмо. В Япония Ирен Ямами води занятия по бродерия. Дори далеч от България, тя продължава изследователската си работа върху българското везмо. Инициатор е за създаването у нас на Национална работилница „Седянка”, където майсторките и всички почитатели на шевиците, везмото и традицията да имат свое място за срещи. През 2012 г. Ирен Ямами издаде книга „Архаични символи в бродерията”. Колко близко сме останали и колко сме се отдалечили от родовата си памет? Разстоянията нямат значение, ако продължаваме да носим своя знак. Дали духът на традициите слага отпечатък върху съвременното архитектурно „везмо”, с което „бродираме” своите нови градове и модерните си отношения? Всяка среща с Ирен Ямами е различен и по-богат прочит на онова, което наричаме българо-японски културни връзки.
