Eмисия новини
от 13.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Откритията на човечеството и техните музикални превъплъщения

"Кантата за кафето" е създадена единствено да забавлява. Още през 1717 г. Пикандер публикува комична новела, в която след забрана от краля на Франция на кафето "жените умирали, сякаш вилнеела чума". В либретото на кантатата дъщеря по забавен начин увещава баща си да й се позволи да пие колкото кафе желае. Шеговитата тематика представя Бах в различна светлина, от традиционната сериозност на творбите му. Кантатата по същество наподобява по-скоро едноактна комична опера.
Снимка: Архив
Сигурно многократно сте попадали на различни публикации и издания, които се занимават с различните открития, направени в рамките на развитието на човешката история. Обикновено те се подреждат по години или по важност, отбелязват се най-важните или най-абсурдните, класират се по хилядолетия, векове, десетилетия. Днес ще ви предложа да си припомним някои от откритията на човечеството и тяхното отражение в музикалната история.
Музикалната ни история ще започне от 1450 г. "А преди това?" - ще попитате. Да, преди това ще се наложи да пропуснем някои открития като например откриването на барута в Китай, на компаса, построяването на някои от най-големите религиозни храмове и градове, като например Анкор ват, Шарт и Теночтитлан, откриването на първата банка в Генуа и още няколко, за да стигнем до 1450 г., когато в Йемен започват да пият отвара от стрити кафеени зърна. Оттук арабски търговци го пренасят по света, където добива огромна популярност.
Системното култивиране на кафе започва през ХV век. Износът за Близкия и Средния Изток ставал през пристанището в Мокка. Два века Йемен господства в търговията на кафе по света. През 1723 година Йохан Себастиан Бах пише „Кантата за кафето: Мълчете, не бъбрете". Малко преди това е публикувана комична новела, в която след забрана от краля на Франция на кафето "жените умирали, сякаш вилнеела чума". В либретото на кантатата, дъщеря по забавен начин увещава баща си да й се позволи да пие колкото кафе желае. Ще ви припомним песента на "Уикеда", в която "двамата с Боби пием кафе", песента за кафето на Франк Синатра…
Продължаваме с откритията. Благодарение на откритието на Йохан Гутенберг са запазени едни от най-ценните творения на човечеството. Да, Гутенберг изобретява печатането с подвижни букви, с което слага началото на книгопечатането в Европа, създава първата печатарска машина и отпечатва първата Библия – годината е 1455. През 1492 Христофор Колумб открива Америка. През 1892 г., за да бъде отбелязана 400 годишнината от това събитие, град Генуа поръчва опера на композитора Алберто Франкети и либретиста Луиджи Илика. Операта се представя в Генуа, Милано, Бразилия и Северна Америка. 100 години по-късно това откритие отново събуди творческото вдъхновение на различни творци. През 1985 излезе филмът „Христофор Колумб" – биографичен разказ за пътешественика, а по-късно и епичната авантюра на Ридли Скот с музика на Вангелис „1492 – Покоряването на Рая".
Още открития: през 1517 Мартин Лутер отправя предизвикателство към римокатолическата църква и поставя началото на протестантската реформа. Разбира се както за католици и ортодоксални християни има специално написана музика, така и за протестантите се създават великолепни творби.
Все във връзка с откриването на Америка в Европа са донесени картофите и тютюна. През 1582 година папа Григорий ІІ решава да коригира календара и така Григорианският календар става и светски и международно признат и до днес. Светът се развива, а през 1603 е първата публикация на шекспировия „Хамлет". Сигурно е важно творбата да бъде включена в тази класация, дори само и заради вечния въпрос да бъдеш или да не бъдеш. Музикални творби по темата създават Амброаз Тома, Паскал Бентою, Ференц Лист, Рихард Щраус, Сергей Прокофиев, Пьотр Илич Чайковски, Румен Бальозов.
Само две години след Хамлет е издаден „Дон Кихот" на Мигел де Сервантес. Тук вече композиторите се развихрят. Преброих над 30 имена – инструментални пиеси, опери, балети, художествени и популярни песни – всичко има тук – Рихард Щраус, Жюл Масне, Мич Лий, Морис Равел, Минкус, Георг Филип Телеман, Едуард Лало, Мануел де Файя, Антонио Салиери, Мишел Льогран, Румен Бояджиев, Михаил Белчев, Георги Костов, Виктор Райчев, Зорница Попова и тук смятам да спра, а съм сигурна, че пропуснах мнозина.
Човечеството се развива. Галилей усъвършенства телескопа и наблюдава луните на Юпитер, и чаят е пренесен в Европа, и става друга любима напитка. През 1656 г. е изобретен часовникът с махалото от Кристиан Хюйгенс, който използва идеята на Галилео Галилей. До 30-те години на ХХ век това остава най-точният инструмент за отчитане на времето, но часовниците трябва да са неподвижни, за да работят нормално. През 1793 Йозеф Хайдн създава своята 101 симфония наречена „Часовникът".
Още важни открития: Нютон формулира закона за гравитацията през 1666, през 1683 в Оксфорд, Англия, е открит първият обществен музей. И стигаме до 1722 г., когато Йохан Себастиан Бах създава своите прелюдии и фуги „Добре темперирано пиано", които в унисон с днешните тенденции на премахване на диезите и бемолите от учебниците по музика на нашите деца ще трябва да се изпълняват през една.
През 18 век нещата в науката сякаш се ускоряват – открита е парната машина през 1769, а след 60 години потегля и парният локомотив, създадена е ваксината против едра шарка, археолозите откриват египетските йероглифи, развива се фотографията, през 1834 е открит хладилникът, после изкуственият каучук и гумата, 1844 Морз създава телеграфа, Сингер - шевната машина, Дарвин - своята теория за произхода на видовете, Нобел - динамита, Едисон създава електрическата крушка, Бел – телефонът. През 1895 е първата филмова прожекция, Рьонтген – открива рентгеновите лъчи, а през 1896 Пиер де Кубертен възобновява олимпийските игри. Тук вече музикантите се развихрят и всяка олимпиада има своя музикален хит.
Вече сме в ХХ век и технологиите се развиват неудържимо. През 1901 година е осъществено транслирането на сигнал през океана и така се ражда Радиото без което не можем.
Как да продължим – с теорията на относителността на Айнщайн, многото нови материали за индустрията и с първия записан звук върху лента осъществен през 1920 година, което осигурява съхранението на десетилетия звукова история на човечеството. Така и до днес може да слушаме, вече на различни носители и най-старите певци.
Пак през 1920 година е създаден модерният хладилник, през 1928 е първото телевизионно предаване, след 10 години е въведен и радарът, открита е технологията на ксерокса, която е кръстена на компанията, откупила откритието. От 1940 година започват разработки за създаване на изкуствен интелект, разбива се атомът и е открит ядреният синтез, а с него и атомната бомба, през 1950 е създаден ролковият магнетофон символ на цели поколения младежи влюбени в музиката.
Стигнахме до средата на миналия век.
През 1954 година Алан Фрийд пръв използва думата рокендрол и светът полудява. Тази лудост ни владее до днес.
През 1958 година е изобретена първата интегрална схема, после лазерът, през 1962 човек излита в Космоса, а след 7 години стъпва на Луната, после идва ред на първата интернет мрежа, микропроцесорът и по-компактните и достъпни компютри през 70-те години, после уокменът, уърлд уайд уеб – WWW, компютрите, таблетите, ай фон, Укипедия, Гугъл, Скайп, Фейсбук и всичко онова без което не можем да си представим днешния живот и днешната ни среща.

сряда, 28 ноември, от 14.30 часа
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.