Във втората за 2013 година оперна вечер на програма „Христо Ботев” ще напомним, че започна световната година на Рихард Вагнер и Джузепе Верди (родени през 1813), затова след „Летящия холандец” миналата събота, днес продължаваме с „Трубадур” – опера в четири действия по либрето на Салваторе Камарано, базирано върху драма на Антонио Гарсия Гутиерес, която от своя страна описва някои действителни събития. Ще кажете – защо точно „Трубадур”? Причините са две: защото е една от най-хубавите творби на своя автор и защото е изпълнена за първи път на 19 януари 1853 – тоест точно преди 160 години (без една седмица).
Световната премиера на този невероятен оперен хит се е състояла в римския театър „Аполло”. Вечерта на премиерата имало ужасна буря и проливен дъжд, които обаче не спрели тълпите от вердиеви почитатели. Газейки през водите, опероманите все пак стигнали до театъра. Алчният импресарио бил вдигнал и цените на билетите, разчитайки на популярността на автора, но въпреки това театърът бил пълен, а „Трубадур” триумфирал. И от онази тъмна и бурна нощ до днес тази опера остава сред най-популярните заглавия в репертоара. Вероятно заради изобилието от великолепни мелодии, които всички знаят и пеят още от детските си години... Е, не съвсем всички, но за една определена прослойка (дори от нашето общество!), мелодиите на Верди и в частност тези от „Трубадур” формират известна култура, заедно с хитовете на Бах, Моцарт, Бетовен, Чайковски, Пучини, Григ...
Сюжетът на „Трубадур” е базиран върху реални събития от Испания през XV век, но драматургията на тази опера е особена. Много от ключовите събития или са се случили преди основното действие, или между действията на сцената, а нещата наистина са доста объркани. Тази особеност и до днес е повод за шеги и анекдоти, в които тенорите често казват, че дори и 100 пъти да изпеят „Трубадур”, така и не успяват да разберат кои са точно, кои са родителите им и въобще какво се случва. Преди време даже споменаваха някакво заведение в Италия, където пазели бутилка много старо и ценно вино, предназначена за човека, който успее логично и последователно да разкаже съдържанието на „Трубадур”. Виното така си останало неизпито.
Но тъй като музиката на „Трубадур” е изключително изразителна, тя повече от ясно дава да се разбере щастлив ли е героят, или тъжен, обича ли или мрази в момента. А страстите са разгорещени от самото начало до самия финал. Музикалният език на „Трубадур” и толкова богат и наситен с идеи, че идеите на либретото изглеждат просто излишен товар. Слушателят и зрителят на тази опера просто не обръща внимание на странните обрати в либретото й, защото е увлечен, развълнуван и сразен от музиката, която не знае покой. Невероятни страсти се сблъскват в страниците на партитурата и композиторът им дава пълна свобода. Героите са изцяло сътворени от музиката, но се подчиняват не само на нейните рядко красиви закони, а и на определени сюжетни правила. Жестоката съдба ги заставя да се погледнат в огледало, обхванато от пламъците на героична саможертва, а до саможертвата ги води логиката на отмъщението. И основната отговорност за всичко това е на Азучена.
Всъщност точно нея Верди е смятал за главна героиня на своята опера, оригиналната испанска драма го е поразила именно заради нейния образ. В писмо до своя либретист Камарано, Верди разсъждава върху характера на Азучена – „странен и нов”, и споменава силата на нейните две водещи страсти: любовта на дъщерята и любовта на майката. Това не са традиционни оперни страсти като любов, омраза, отмъщение, амбиции или патриотизъм. И Верди ясно съзнава, че както и в случая с „Риголето”, с Азучена той навлиза в нова драматургична територия. В оригиналните скици на Камарано е планирано Азучена да полудява във финалната сцена. Но Верди веднага отхвърля това: „Не прави Азучена луда. Тя е обхваната от грижи, мъка, ужас, липса на сън, тя не може да говори нормално. Умът й е потиснат, но тя не е луда...” Един конвенционален композитор без съмнение би приветствал впечатляваща сцена на полудяване за финала на операта си. Но Верди не го е правил никога, с изключение на „Набуко”. В „Трубадур” той е много над тези неща. Азучена е замислена в огромни мащаби, но в същото време трябва да остане дълбоко истинска, каквито са и останалите герои в операта – смелият й, предан и влюбен син, прекрасната, самоотвержена Леонора и граф Ди Луна, който всъщност не е типичният оперен злодей, защото след като на финала всички останали умират, той сразен успява да промълви: „А аз трябва да живея...”
Ще ви предложим великолепен запис на „Трубадур” от 1962 година с участието на солисти, хора и оркестъра на Миланската Скала под палката на Тулио Серафин.
В ролите участват:
• Ферандо – Иво Винко
• Леонора – Антониета Стела
• Инес – Арманда Бонато
• Граф Ди Луна – Еторе Бастианини
• Манрико – Карло Бергонци
• Азучена – Фиоренца Косото
• Вестител – Франко Ричарди
• Рюиц – Анджело Меркуриали
• Старият циганин – Джузепе Марези
Съдържание на операта „Трубадур”
събота, 12 януари, от 20.00 часа
По публикацията работи: Цветана Тончева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
