Някои нарекоха случилото се в събота инцидент. Ако това е инцидент, тогава убийството на израелския премиер Рабин сигурно е дребно битово произшествие според българските определения. Преди всичко събитието показа, че българските ценности, дебатът ни, българските политически параметри са застрашително разклатени, разфокусирани. Това събитие показа, че у нас здравата логика е отстъпила фатално мястото си на емоции, на заклинания и сатанизация на един или друг политически образ, партия или процес.
От тази гледна точка, не знам дали ще има възможност, да се опитаме да върнем нещата, където са техните места. Защо много не повярваха, че това не е театър. Натрупването на цинизъм в българското общество, натрупването на недоверие, целенасоченото отблъскване на българската гражданска публика от сериозния политически език и дебат, водят до това тя да възприема подобни събития в нейните представи като цирк или театър. Разбира се, че не е виновна публиката. Виновни са тези, които превърнаха българската политическа класа в сплав между т.нар. политическа върхушка и олигархичната й закваска, които формулираха един псевдоезик с фалшиви послания, за които много точно е намерил определения Джордж Оруел в книгата си „1984-та”.
На практика българските граждани днес са едни маршируващи човечета без възможност да се ориентират, какво точно се случва. Те си избират тези политици. От параметрите на този политически модел, какъвто и избор да направят след 6 месеца, резултатът ще бъде един и същ. Направих сравнение с убийството на Исак Рабин, убит от един израелски радикал, защото това се превърна в най-яркото политическо убийство на нашето съвремие. Той беше убит заради политиката си на толерантност и заради стремежа си да развива мирния процес в Близкия Изток. Така мога да направя аналогията с това, което стана в събота с Ахмед Доган.
Това беше класически опит за политическо убийство. Дори да приемем, че целта не е била физическото ликвидиране на Ахмед Доган, политическото убийство беше реализирано по отношение на посланията и символиката на 8-ата Национална конференция на ДПС. Предварителната информация за оттеглянето на Доган обезмисля изцяло аргументите на извършителя на атентата. Да тръгнем от последиците. Ахмед Доган при така създалата се ситуация не слезе триумфално от политическата сцена и не успя да разгърне като спомен пред обществеността целия си политически капитал и ресурс. Не можаха да получат пълноценна интерпретация ключови фрагменти от текста на политическия доклад, които до голяма степен биха били мотив определени среди да не желаят това да бъде интерпретирано. Имам предвид, примерно, тезата за необходимостта от създаване на статут на европейски стратегически малцинства, нещо особено важно, но останало неразбрано от българската публика. ДПС явно потърси европейска проекция на понятието „малцинство”. Това е най-голямата възможна, бъдеща институционална преграда пред рисковете от радикална ислямизация на това население.
Със случилото се в събота, много изключително важни фрагменти от доклада останаха замразени, което явно е търсено от изпълнителите на опита за убийство на Ахмед Доган. От ДПС се включиха в общия суетен хор, вместо да изразят ясна политическа концепция за себе си като партия, дори на фона на случилото се. Това не беше трудно. Суетата е част от ниската съвременна култура на българското общество, от търсенето на евтини сензации. Това трябваше да се избегне. Всичко става в среда на абсолютен срив на ценностна система, на сериозност, на логика, една самоналожена културна революция от хунвейбински тип, която върви в България от 20 години.
Ще се върна на събитието от събота и на коментарите по този повод. Четох едно интервю на Неделчо Стойчев, директор на Института по психология на МВР, и се запитах, той директор на този институт ли изглежда в това интервю или изглежда като личен говорител на похитителя Октай Енимехмедов? Това е възмутително. Казаното от него илюстрира как в подобна ситуация дори институции като Института по психология на МВР, сатанизират, използват сатанизирания образ на Ахмед Доган, за да вложат идеализъм в действията на похитителя. Това е опит за специфична психологическа героизация на атентатора. Това изричано ли е и от български политици? Това са оценки за политика на партия, която е била два пъти мандатоносител, партия-член на либералния интернационал. Това са политически процеси, в основата на които стоят легитимни политически интереси.
Ще кажа, че това събитие не дискредитира България и не удря по нейния авторите, както твърдят много хора. Мисля обратното. Това, което се случи разкрива една реалност, то не дискредитира. Това е реалността на държавата България, която вече 6-и месец, въпреки помощта отвсякъде, продължава да не разкрива и да не съобщава извършителите на атентата в Сарафово. Това е държавата, която е била предупреждавана многократно, за опасността. Това е държавата, която проспа един истински атентат. Похитителят просто провери какво представлява българската система за сигурност като превенция.
Ахмед Доган е с уникално висок степен на риск от подобни атентати. Проспиват всичко. Нямат агентура, която да разбере, че се подготвя нещо. Проспива аналитичното звено на НСО. Системата за сигурност не значи наредени полицай до полицай в залата. Тя е интелектуална дейност. Тя първо анализира, второ разполага охраната си дискретно. Една сериозна охрана не би трябвало да допусне да й кацне Октай на сцената с пистолет в ръка. Всичко случило е недопустимо и е резултат от системно подценяване на рисковете за националната ни сигурност.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
