... ДУШИТЕ ОСТАВАТ
Снимка: Архив
На 2 март, 135 години след 3 март 1878 година „Документално студио” на редакция „Радиотеатър” предлага на своите слушатели и почитатели глава четвърта на българско-финландския документален проект „Един по-дълъг път до полето на боя”. Когато телата загинат, душите остават... Глава четвърта следи историята на голямата битка край Горни Дъбник, главното сражение, в което участват лейбгвардейците от Трети Фински стрелкови батальон, маршрута им през България под командването на генерал Гурко през Балкана, София, Пловдив, Одрин чак до Сан Стефано и връщането им в къщи, във Финландия. Глава четвърта прескача напред и назад във времето и пространството на Хелзинки, Горни Дъбник, Одрин, Сан Стефано, Санкт Петербург.
В първите три серии авторите Даниела Манолова, Борислав Евлогиев и Сойла Валкама разказаха непознати и вълнуващи истории за участието на финландци в Руско-турската война 1877-78, за благородническата фамилия Ернрот, чиито далечен предшественик генерал Казимир Ернрот е бил министър председател на България, и за пътуването на финските войници от Автономно княжество Финландия до Балканите през август 1877 година. Изумителната находка на сериала, дневникът на поручик фон Вендт, адютант на Финския батальон, изплувал от небитието на забравата, добави към историята на големите, сериозни и важни събития и простичката и потресаваща история на един поход, осъществен в напълно непознати земи, сред хора, говорещи напълно неразбираем език. С помощта на историците Пламен Митев и Теуво Лайтила нашите слушатели бяха върнати в една кървава епоха този път без патос и фалшива героика, а с ново разбиране за размерите на войната. Размери – повече човешки, и поради това – още по-разтърсващи. В четвърта глава приключва и историята на самия фон Вендт, оставил диря на територията и в историята на България.
Нов и особено силен момент в новата глава на документалния проект е една песен. Музикалното решение на Даниела Манолова включва две уникални изпълнения на една и съща песен – стара финландска песен, позната във всеки дом там, далеч на север, където също разказват историята на смелите фински момчета, пътешествали и воювали на Балканите през годините 1877-78. Песента е известна под името „Фински марш от Руско-турската война 1877” (Finnish march from Russo-Turkish War 1877). Златният Фонд на БНР разполага с автентичен запис на песента, свален от стара плоча, изпята като марш. Семейството на Сойла Валкама също пее тази песен с прекрасен акомпанимент на пиано по време на роднинско парти в Хелзинки. А как песента е стигнала до семейството на Сойла и защо е толкова важна за всички тях, ще се опитаме да разберем в глава пета.
Kun ruumiimme kuolee, niin sielu se jääpi
Perinnöksi armahan syntymämaan
Oi kallis kotimaa, Suomi sulo Pohjola,
Ei löydy maata sen armaampaa.
Когато телата загинат, душите остават
Като наследство за скъпоценното отечество.
О, скъпо отечество, благословен мой север,
Няма земя по-скъпоценна.
Няма да разкривам повече от изненадващите обрати на фичъра, но само ще запитам нашите слушатели, дали знаят кога българите като православни християни са започнали да украсяват елхичките си за Рождество Христово? Аз не знаех и го научих от тази серия, както и още неочаквани за мен истини от толкова изучаваната и все пак непозната за нас, днешните хора, война за освобождението на България.
събота, 2 март, от 15.30 часа
По публикацията работи: Майя Динева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
