Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В поредицата ще потърсим отговори на въпросите: Как човечеството е стигнало до създаването на писменост? Как отделните езикови общности са организирали писмените знаци в азбуки? Как са си взаимодействали различните писмености? Как звучат отделните азбуки? Ще стане дума и за материалите, върху които се е пишело от миналото до днес – оказвало ли е това влияние върху развитието на писмеността? В първото предаване от тази поредица ще говорим за рисунки и знаци, с които древните хората са описвали събития и са предавали мисли: рисунки, пиктографско писмо, йероглифи, клинописи. Ще ви разкажем за първите огнища на писмености в древен Египет, в Месопотамия, Индия. Ще се стараем не да припомняме вече известни факти, а да представим по-малко познатото. Например, как чрез клинописните знаци на шумерски и на акадски са се изразявали абстрактни понятия, как на основата на клинописа се появява първата консонантна писменост – угаритската, и как тя повлиява на финикийската азбука и на арабската писмена система, какво е общото между древната арамейска азбука и еврейската. Малко знаем и за божественото начало, което се приписва на древната санскритска азбука, която се нарича „деванагари” и на нея до днес се пише на хинди – на какъв принцип са подредени отделните писмени знаци и какъв смисъл се влага в това. Събеседници: проф. Милена Братоева, индолог от Центъра за източни езици и култури при СУ „Св. Климент Охридски”, д-р Валентина Маринова, преподавател по индоарийско езикознание в същия център, доц. Виктор Тодоров от катедра „Арабистика и семитология” в СУ „Св. Климент Охридски”.
