Чуйте интервюто с гл. ас. д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей, БАН.
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Плиска, първата българска столица, в продължение на два века е главен административен, военен, икономически и културен център на страната. Всеки от владетелите допринася Плиска да се нареди между най-внушителните средновековни европейски примери за градостроителство, със смайващи за времето си размери. Средището се разпростирало в три концентрични отбранителни пояса: Външен град, Вътрешен град и Дворцов център. Самият Дворцов център обхваща Цитадела (наричана още Малък дворец), Голям дворец, Хански дворец и Голямо капище. Днес трудно можем да си представим, но е факт, че зад защитните крепостни зидове, дебели 2.5 м., е кипял богат икономически и духовен живот, с обмен на стоки, информация и култура от близо и далеч. Направо е невероятно, че още в някогашна Плиска е имало добре уредена инфраструктура, включително водопроводна мрежа, бани, канализация. А впечатляващите с достолепие и стил представителни постройки, освен с великолепни скулптурно-декоративни орнаменти, украси в злато и сребро, са смайвали още и с уюта, създаван от парното и подово отопление вътре в сградите. Все пак говорим за повече от 10 века назад във времето.
Старата българска столица продължава да поднася изненади на изследователите. В един голям град като Плиска би трябвало да съществува и спортно съоръжение. Тъкмо там, вкопани в основите му, са открити 20 уникални стъклени плочки. Шест от тях са истинско предизвикателство дори за съвременните майстори-ювелири. В миниатюрните двойни стъклени пластини има гравирани странни златни човешки фигури, заобиколени от ластари (лозници). И до днес са запазени предания, че за да стане здрав един градеж, в основите му трябва да се зазида нещо особено скъпо, много ценно. Откъде идват странните златни мъже, твърде нехарактерни за бита и дворцовия стил на Плиска от края на IX век? Що за съкровище е вкопано в този важен за обществения живот на столицата градеж? Какви са били чуждестранните контакти на някогашните български владетели? Докъде са пътешествали и откъде са посрещали пратеници? Находката определено ще наложи преосмисляне за контактите, външната политика, търговията, обмена на материални и духовни ценности в нашата история.
