Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
За съжаление успях да посетя Япония само веднъж, при това доста отдавна и за броени дни. Но не мога да я забравя, защото тя е безспорно една от най-интересните страни, в които съм бил. Бях чел и чувал много за Токио – от възторжени думи до крайно отрицание. Беше ми трудно да повярвам, че някога на това място е имало само малко рибарско селище, наречено Едо, макара че сигурно е истина. Възходът му започнал в началото на 17 век, когато шогунът, военнофеодалният владетел на Япония (обяснявам това понятие само за онези, които не са гледали едноименния филм), та шогунът Токугава Иеясу го избрал за своя резиденция. Но името Токио се появило едва през 1868 година в периода Мейджи. Знаех, че всъщност става дума за един гигантски град, погълнал още Йокохама и Кавасаки, в който живеят бог знае колко милиона души. Бях прочел, че в него по уникален начин са преплитат чертите на традиционна и съвременна Япония: небостъргачът съжителства с шинтоистки или будистки храм, луксозният магазин – със сергията, двуетажната магистрала – с тясната уличка, а съвременното облекло – с кимоното. Това обаче бяха само думи – друго си е сам за хвърлиш едно око, все ще зърнеш нещо ново и само твое ще бъде това откритие.
