Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В Севлиево го наричат Пеньо Поета, а самият той си избира псевдонима Феличе Риварес, като героя на Войнич. В трети клас прави първите си стихотворни опити. На 29 години човекът и поетът, когото „обезверяват и раняват грешките”, стига до вопъла: „Когато се борех за последните капчици от вярата си, кой ме защити?”. През февруари 1959 г., два месеца преди да напусне живота по своя воля, Пеньо Пенев се завръща в Димитровград. Две години не е стъпвал в града, на който посвещава първата си стихосбирка „Добро утро, хора!” и в който се ражда първородният му син. Завръщането му е оповестено като финалната права към смъртта. „Златният фонд на България”, посветен на Пеньо Пенев, ви предлага едно пътуване във времето с помоща на гласове, за да ви пренесе в света на мечтите на поета.