Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музикални легенди: Ане-Софи Мутер

Изпълнения на Ане-Софи Мутер може да чуете тук
Снимка: Tina Tahir/Deutsche Grammophon

„Целта ми не е да остана в XVIII век, защото живея в XXI век и ползвам модерните комуникации, но си запазвам време за съзерцание и за учене. За да имаме пълноценен живот, не трябва да забравяме да храним душата си. Телевизията, радиото и вестниците ни помагат да осъзнаем жестоките страни на живота, но изкуството ни прави по-човечни.”


Ане-Софи Мутер – като всяко талантливо дете още от петгодишна започва да учи пиано, но много бързо променя желанията си и се посвещава на цигулката. След като печели многобройни награди, решава да се откаже от редовното училище и да се заеме с концертна дейност. На 13 години среща Херберт фон Караян, който я кани да свири с Берлинската филхармония. Официалният й дебют е през 1977 г. на Великденския, а после и на летния фестивали в Залцбург, където тя свири с Английския камерен оркестър под диригентството на Даниел Баренбойм. И пак със същия състав гостува в Англия. Предишната година е свирила на фестивала в Люцерн. През февруари 1978 г. свири с Берлинската филхармония. На 15-годишна възраст прави първия си запис – Трети и Пети цигулкови концерти на Моцарт с Берлинската филхармония и Караян. В тази 1978 г. е обявена за „Артист на годината”. След две години покорява Америка и свири с Ню Йоркската филхармония под палката на Зубин Мета. Целият й живот и кариера са покровителствани от велики и доста по-възрастни от нея музиканти. В началото е Херберт фон Караян, после меценатът Паул Захер, виолончелистът Мстислав Ростропович, първият й съпруг Датлеф Вундерлих (адвокатът на Караян), който умира през 1995 г. От него има две деца Арабела (1990) и Рихард (1994). През 2002 г. се омъжва за пианиста и диригент Андре Превен, който тогава е на 72 години, а тя е на 39. Разделят се през 2006 г.
Ане-Софи Мутер притежава две цигулки Страдивари – „Ермилиани” от 1703 и Лорд Дън-Рейвън Щрад от 1710, за която казва: „Има силно присъствие. Не ме изненадва, но има да разкриваме заедно безкрайни тайни. Винаги ми е харесвала идеята сама да създавам звука, с ръцете си. Мога да го моделирам с лъка, като че вая скулптура…
...Цигулката е жива, чувствена. Тя е продължение на тялото. Затова винаги свиря с дрехи с открити рамене - харесва ми да усещам допира й до кожата”.

Ане-Софи Мутер е родена на 29 юни 1963 г.
Награди:
• На седем години печели Федералния младежки конкурс.
• 1978 – записът на Трети и Пети цигулкови концерти на Моцарт е удостоен с наградата – Диск на годината.
• 1979 – Артист на годината
• 1980 – „Сребърна маска”
• 1983 – почетен президент на Моцартовото общество на университета в Оксфорд.
• 1986 – орден за заслуги на RFA.
• 2008 – първата жена, получила международната награда за музика „Ернст фон Сименс”.
• 2008 – получава наградата „Менделсон”
• 2011 – наградата „Брамс”.
• Носителка е на орден за заслуги І степен на Германия
• Орден за заслуги на Бавария
• Австрийски почетен кръст
• Рицар на ордена за изкуство и литература
• Кавалер на ордена на почетния легион, Франция
• Почетен член на Кралската музикална академия
• Доктор хонорис кауза на Норвежкия университет за наука и технологии
• Няколко награди Грами – през 1994 г. за записа с Джеймс Ливайн и Чикагски симфоничен оркестър, през 1999 г. за записа с Кжищоф Пендерецки и Лондонския симфоничен оркестър, 2000 г. за записът на сонати от Бетовен съвместно с Ламберт Оркис, 2005 г. записът и на творби на Андре Превен и Ленард Бърнстей дирижиран от Андре Превен.

четвъртък, 18 юли, от 14.30 часа

По публикацията работи: Светлана Димитрова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна